Съдбата на поета
... и в камена аз чуя две сърца.
Пейо Яворов
Безлунна нощ без никакви звезди.
Без бури и без знак сред мрачината.
Но като гръм началото си заяви
с неистов вик, разцепил тишината.
И цял живот под новото небе
той търси по-добрата своя половина –
като разсечен андрогин на две –
в любима, в майка и в родина.
Отрова зла на черна самодива
обви го в сенките си задушливи,
превърна нощите му в зейнала камина,
а дните – в бури на съмненията диви.
И като лист отбрулен го захвърли
в капан жесток от ледени стени,
надежда, вяра и любов тя стръвно
взриви в неизживените му дни.
Да може мъките да компенсира,
той в слово лавата на болките изля
и на небето българско до днес пулсира
сърцето му в най-ярката звезда.