Ще ти разкажа някога
Ще ти разкажа някога... Ще ти разкажа.
Сега ми се мълчи
в дълбокото на тъмните
ми сънища.
Неистово е хрилното ми дишане...
А рибите разказват,
че на дъното
светът се случва някак си наопаки.
Тъгувам. Толкова тъгувам,
че от солено почва да горчи кръвта ми.
Къде са ми, приятелю, приятелите?
При притчите? Или при прилива, когато
езикът на щастливите превежда
последната вълна и няма нужда
от пясъка да си издигаш кули.
Ще ти разкажа някога. Ще ти разкажа.
На дъното са всичките удавени
и толкова безумно си приличаме,
че няма нужда даже да разказвам.
Мълча, разбира се. И сигурно ме няма.
Но ти сънуваш всъщност мойте сънища
и после ме живееш и си знаеш,
че няма всъщност да зарасна...
И ще боля, докато някаква цигулка
така ме окосява, че накрая
съм празното във петолинието на очите ти.