Умните момичета си падат по идиоти

– Обичам те.

Не беше истината, колкото и на К. да му се искаше. Думите излязоха твърде бързо, не бяха способни да докоснат сърцето на И., затова тя го изгледа изпитателно, а после му обърна гръб. Тя обаче нямаше къде да се скрие, бяха в една стая. Вратата винаги бе свободна да я спаси, ала така девойката щеше да покаже, че се предава. Е, всъщност беше така, само дето искаше да изтормози К. възможно най-дълго.

– Наистина не мога да те разбера. Няма защо да ми се сърдиш. – той я стисна с двете си ръце, погледна я; за нещастие нейните дръзки очи, способни да ускорят пулса на всеки, останаха скрити за него. – Нима някъде сбърках? Ако е така, кажи къде. Ще се постарая да оправя нещата.

О, колко очарователно говореше! Точно както в началото на тяхната връзка. Тогава, това изразяване впечатли И., а тя се отблагодаряваше с, наелектризираща телата им, целувка. Сега, подобни моменти й се струваха като прелестни, прашасали картини, заслужаващи тикване в скривалище, за да могат по-късно да бъдат забравени. Макар в нея да витаеше спокойствие, което определено бе повод за гордост, И. искаше да направи всичко възможно тези последни минути от връзката им с К. да се превърнат в същинско влакче на ужасите за младежа.

– Плачеш ли?

И. се отскубна от ръцете му и се тросна на дивана. С помощта на целия си драматизъм, момичето въздъхна дълбоко. Имаше нужда от чаша вино в такива моменти. Помагаше й да преживява подобни сцени по-лесно; чувстваше се не като главно действащо лице в тях, а по-скоро като страничен наблюдател. Пък и нейната красотата се показваше още по-осезаемо, ако от дъха й се усещаше алкохол. Стегна ластика на косата си, която бе вързана на конска опашка.

– Ще говориш ли?

К. правеше неуспешни опити да разбере И. Дразнеше се все повече, с всяка изминаваща минута, изпълнена с напрежение и тайнственост. Затова издаваше несъсредочения му поглед, който сякаш се страхуваше да погледне противника отсреща. Изглеждаше отчайващо. Сякаш бе дете, изгубило играчка. Вече не се стараеше толкова много да привлича вниманието на изгората си, както правеше в началото, но какво пък – очакваше да бяха надживяли периода на невинни срещи. Живееха заедно от почти пет месеца. Дори бе позволил на девойката да избере обзавеждането на апартамента им, независимо колко се различаваше нейното усещане за стил от неговото. Беше направил нетърпимо голям брой компромиси, за да получава срещу себе си единствено обвинения в неангажираност спрямо техните отношения.

– Тогава недей да ме обвиняваш в липса на комуникация! Виж, че се опитвам, а ти си мълчаливата!

Понякога в някои разговори хората се чувстваме твърде излишни. Поради тази причина решаваме да не се включим, игнорирайки дразнещия ни шум.

– Ние сме заедно от две години. Две години. Можеш ли да си представиш колко време е било това? А ти ще захвърлиш всичко това, просто така?!

Не е важна продължителността на една връзка, а колко силна е била любовта, изпитвана от двойката. И. се сети, например, за едно момче, което не спираше да й повтаря как тя е любовта на живота му, а отношенията им залязоха още след третия месец. Въпреки това, тя му бе повярвала. Всичко в него подсказваше нестихваща, луда обич. За разлика от К., то беше крайно ревниво, искаше И. да бъде само негова, макар в съвременния воайорски свят подобно желание да бе невъзможно за изпълнение. Уж учеше в много добър университет, а около нея се държеше тъй наивно, готов да изпълни всяко нейно желание, независимо дали всъщност е способен или не. Беше напълно оглупял. Не е като настоящия й партньор, който беше изгубил страстта си и мислеше прекалено рационално. И. трябваше окончателно да издаде, че вече се е уморила от К. и се предава.

– Умните момичета си падат по идиоти! – с усмивка възкликна девойката, изоставяйки К. с увиснало чене и шокиран поглед, тя напусна бързо апартамента и повече не се върна.