Философската крива на мисълта...

Философската крива на мисълта...

“Ъндърграунд” е осемнадесетата поред книга на поета Боян Ангелов след “Делтата на другия живот”, “А върху ножа – детелина”, “Тиара”, “Скали от вятър”... “Разговор с мълчанието” и пр. Тя е дело на Издателство “БОГИАННА”, С., 2012 г. Споена е от три взаимно допълващи се части – “Борсалино”, “Теглото на душата”, “Ухания”, всяка от които може да бъде и самостоятелна творба. По страниците Ангелов се изявява като мислещ представител на съвременния модернизъм. Адресиран до анализ на битието и скрития зад привидната му делничност философски контекст. И за ролята на отделната личност в матрицата на неизбежна повторяемост, предавана щафетно от поколение на поколение във възходяща градация. Водеща в творбите на Ангелов е мисълта-идея, правеща разрез на човечеството в неговата разнопосочност. Разделено на пророци и плебеи, обединени от трънения венец на Създателя. Поетът пътува през времето и пространството. Носи умората на безкрайното познание, ала очаква новия изгрев на деня като реинкарнация. Като живителен съсъд, от който ще отпие нови сили, за да ги дари на приятели и на врагове в биологичния им път на съществуване. Вчера, днес и в необозримото бъдеще...

В недосегаемата вис
кръжи върхът като идея,
която няма послепис,
защото
се умира с нея.
А долу –
в лепкавия шум –
човечество от неизбродни
пророци готви се за щурм
към подлези и преизподни.
“Сред нас”

Всеки творец носи и запечатва в произведения своя философия за живота. Тя се моделира в идейно-естетическите хоризонти, към които лети авторовата мисъл. Едни не напускат родния край. Други се блъскат в клетките на партийна отдаденост – така сами се обричат на преходност и забрава. Стиховете на Боян Ангелов са “снимки” на планетата в ретуша на дълбок психологически анализ. Сам той е гражданин на света. И зад натурализма на привидно познатото търси нетърсени досега истини за човешкото съществуване. Отделната личност е мисловна илюстрация на общественото развитие. Двигател и рушител на привидната му монолитност. Изначалие на катаклизми, родени от човечеството за собственото му страдание и граждански катарзис. Съзнанието е кивот за поука от минали епохи. Извор, от който душата черпи сили за среща с бъдещите дни. В стиховете на Ангелов време и пространство илюстрират нейното безсмъртие в противовес на биологичните закони. Тя е нещо свято, родено от дъха на Създателя и прахът на делнични страсти не облепва нозете й. Нейна орис е да се рее над градове и тълпи. Да отсява доброто и злото в радост и страдание. В ангелска мисия да задава на людете най-важния въпрос: “Защо съм роден и с какво да бъда запомнен?” Човекът на всички времена живее в противоречиво единство, рядко в мир със себе си. Той не вярва във физическата смърт. Убеден е в прераждането и тази идея му вдъхва оптимизъм в трудни моменти. Бог и човечество са неразривно свързани с тънката нишка на реалността, бродирана в дни и години. В новите поколения съзираме силуетите на предците. Минаващи отново под арката на осезаемата делничност в радости и скърби, в любовна нега и в звънките гласове на децата. Живи хора, вкусили като орис безкрайната тишина на Вселената...

Не знам
дали някой ми е подсказал,
че в душите си носим друг
свят и там Бог е слязъл,
за да бъде наш демиург.
А сега – в тази меланхолия –
друго искам да си представя:
влюбен съм
и се моля
живота да продължава.
“Молитва”

В “Ъндърграунд”, както в своите по-ранни книги, Боян Ангелов отново е майстор на пейзажа. Той също е израз на избистрена философска концептуалност. На умело съчетание между природни дадености с разсъдъчна изповедност. На послания към вечността – лирична панацея срещу умората и предчуствието за наближаващ нежелан финал. Поетичните платна на Ангелов са акварелни, многоцветни,експресивно-мелодични. Нарисуваното там е привидно познато: морето, реката, старинният Несебър, Галичник, френският Бретан. Можем да ги докоснем, можем да ги посетим. Но те са и енигматични символи, трудно разгадаеми за делничната човешка мисъл. Авторът гради своята лирична пинакотека с много по-трудна задача, която сам си е поставил. Да открие смисъла на нашето съществуване върху планетата Земя. Да си представи и нея без присъствието на милионите човеци. Да съзре зараждането на искриците разум и да си отговори: “С каква цел?” Защото се вълнува от неумолимия кръговрат между живота и смъртта. То е всъщност библейска порта, през която неизброими поколения се стапят в здрача на забравата и пак през нея влизат техните потомци. За да се стопят на свой ред и те след кратка физическа битност тук, сред нас:

Между изваяни върби
шуми замислено река.
Върбите имат ли съдби?
Реката има ли ръка,
която да се вкамени
и да разбие оня мит,
че всяко нещо се мени,
както е казал Хераклит?
Защото като остър плуг
ме наближава старостта,
защото като всеки друг
се ужасявам от смъртта,
ще мога ли като дете
да вляза в същата река,
върбата вейки да сплете
и да е млада все така?
“Панта рей”

Реалността е отделен, самостоятелен, също завладяващ дял в книгата на Боян Ангелов. В “Гергьовден”, “Страсти”, “Напуснатата стая”, “Имена”, “Унгарските коне”, “Професорът и момчето” кънти дълбоката обич на Ангелов към майката и преклонение пред бащиния подвиг. Срещаме се с конкретни личности и събития. Но бих искал да посоча “Покана за рецитал” – израз на откровена авторова изповедност за мястото на личността в задъхания шум на улицата. За ценностите в нравствената скала на ХХI век. Доколко те са трайни и привлекателни, щом всяко време идва със свой морал и свои духовни икони. От пещерите, през катаклизми и завоевания, та до днес, човечеството изпитва потребност да се прекланя пред нечий олтар. Олицетворяващ копнежа му към нещо по-добро, или дистанциращ негативизма, спускащ завеса пред тайните на бъдещото време. Тези копнежи моделират противоречивия лик на личността, готова да заеме мястото на боговете:

Кому да пратя своята покана,
която от покоя ме отблъсна?
Покана ли е, или покаяние,
или възторженост, ала безкръстна?
Кому е интересно, че съм искрен,
когато другите от страх ухаят
на мирис, който е така изискан,
така очарователен, че краят
на тази несъбудена представа
останал е в пороя от сърдити
и огорчени гласове... Изгрява
най-съвестната нощ.
Защо не спите?

“Ъндърграунд” е успех не само за своя създател. Тя е илюстрация за развитието на българската литература в нови тематични области, далеч от регионалното и вече казаното. Книгата, малка по обем, е наситена с философски размисли и проверени истини. С подкупваща монологичност и откровена покана за размисли към читателя. Поезията не се преразказва, тя се чете. И съм убеден, че по страниците на творбата мнозина от нас ще открият и собствените си копнежи за бъдещето и за света...

---------------