Не си го казахме
Взаимно сякаш с теб се утешаваме
с онези (уж случайни) диалози:
– При тебе нещо ново за разправяне?
– Все още ли си сам?
– А ти с кого си?
И някак си олеква, като знаем,
че по-добър от теб не съм видяла
и по-добра от мен... Ала си траем.
Повярвахме ли истински в раздялата?
Личи ни, тайно носим си надеждата,
че времето ни още не е минало.
Преглъщаме и думи, и копнежи.
Но има нещо малко, неизстинало...
И нещо трепва, насред всяка среща.
И куп въпроси, след “Довиждане!”
Усещаш ли? Кажи, че го усещаш!
Дано и този път не е привиждане.