Хаотични мисли
Понякога си мисля,
че липсата ти ще ме срине.
После се сещам
за всички празни обещания,
казани думи и силата,
която ми трябваше, да се боря.
Беше като да чакам дъжд в пустиня.
Нещо се пречупи в мен.
Желанието за нов живот, може би.
След последното умиране.
Надеждата в мен говори,
че някъде там, ме чака някой,
повтаряйки същите думи.