Попитай спомена

* * *

Попитай спомена къде съм
когато дъжд в стъклата ти звъни.
Ще ме откриеш в малка песен
в презрелите от лято дни.

Ще отшуми дъждът... Тъгата
ще ме поведе без глас навън.
И ти ще минеш непозната
под грейнала дъга, като насън.

Не питай спомена къде съм.
Виж как светлее твоето лице.
Като една непята песен
ще ме откриеш в своето сърце.