Изследователската проблематика, свързана със стрес тестирането на финансовата индустрия е съвременно явление в обсега на финансово-математическата наука. Тя започна по-задълбочено да се коментира по време и след международната финансова криза, датираща от 2007 – 2009 година. Първите наченки на експертни дискусии датират от началото на седемдесетте години на миналия век, свързани с неочаквани, повтарящи се събития като тъй нар “черен понеделник” от октомври 1987 г. или пък “Фалитът на Аржентина” през 2001 година.
Необходимо е да подчертаем, че първи наченки за използвани техники, определен инструментариум и методики, варират още от времето на игрите на шанса от Блез Паскал и Пиер дьо Ферма, теорията на вероятностите, портфейлната теория, методите на симулация, оценка на рискови събития и други.
Началото на използвания термин “стрес тестване”се свързва с името на видния канадски ендокринолог Ханс Селие, който заложи на учението за стреса и теорията към негова адаптация. Авторът дефинира стреса като “отговор на организма на всяко изискване, което го предизвиква”, т.е. “пълна липса на стрес означава смърт, а стресът означава живот”. (Angelcheva, M. and S. Petkova, 2019, 348). В крайна сметка, идеята на Селие се оказва изключително рационална, защото тя навлиза в много области на обществено-икономическия живот.
Във финансовата теория и практика, актуалността към стрес тестирането на институции придобива изключителен интерес. От материята се интересуват както самите финансово-кредитни формации, така и органите на надзора и регулирането. Освен посоченото, кризисните сътресения в икономиката, уязвимостта на финансовите организации към пазарни сривове и икономически спадове са изключително неблагоприятни елементи на средата. Не е случаен факта, че всички глобални финансови регулатори засилват своите изисквания към валидирането на съответни финансови стандарти, насочени към предвидима устойчивост. Докладът за глобалната финансова стабилност от октомври 2020 г. се смята за първа по рода си оценка, за глобално стрес тестване на група световните банки от потенциални шокове. Стига се до заключението, че рисковете за глобална финансова стабилност в краткосрочен аспект са овладени, но перспективите са много несигурни, тъй като уязвимостите се увеличават.
Следователно, насочеността на автора към материята на стрес тестирането на определена финансова индустрия е от изключителна значимост и актуалност. Още повече, че теоретико-методологическата част на изследването е ориентирана към определена емпирична конкретика, свързана с изследването на стрес тестиране на финансовата индустрия на Република Казахстан.
В хода на групирането на привърженици и противници на стрес тестирането за устойчивостта на финансови системи от външни шокове, ние заставаме на позицията, че от една страна, стрес тестовете са важен инструмент за измерване и отчитане на риска, но от друга – солидна проверка за ефективността на макроикономическия надзор.
Обект на настоящото научно изследване е стрес тестирането на финансово-кредитни институции, чрез изучаване на пруденционалните и надзорни стандарти за макро- и микро икономическа устойчивост, приложение на добрите практики при дефиниране на стрес тестови сценарии.
Предметът на изследването е фокусиран върху симулации за стрес тестване на организации от финансовата индустрия на Република Казахстан. В този аспект, те се концентрират върху банките от второ ниво, микрофинансовите организации, застрахователните дружества, финансовите организации, управляващи инвестиционни портфейли на пазара на ценни книжа и пенсионно-осигурителните институции.
Изследователската теза на настоящата разработка може да бъде формулирана по следния начин: Стрес тестването на секторите от финансовата индустрия на Република Казахстан един от ефективните мениджърски подходи, който показва тяхната устойчивост на систематични рискове и глобални шокове, рефлектиращи върху стабилността на финансово-икономическия живот в страната.
Основната цел на изследването е на базата на проучени теоретико-методологически аспекти и информационна база данни, да се направи симулационно моделиране на резултатите от стрес тестиране на изпълнение на пруденциалните стандарти от Базелските споразумения, респективно прилагане на Базел II и III в казахстанската финансова индустрия.
Реализирането на поставената цел предопределя изпълнението на следните конкретни изследователски задачи:
1. Да се проучат, оценят и анализират съществуващите в литературата водещи оценки за дефиниране на стрес тестването като съвкупност от методи за измерване на рискови събития, влияещи върху устойчивостта на финансовата система.
2. Да се направи опит посоченото да се илюстрира с примери за добри практики на разумно стрес тестване, които са характерни за водещи надзорни институции.
3. Да се изследват пруденциалните стандарти, норми и регулации, свързани с прилагането на Базелските споразумения, като се очертаят някои вероятностни техни сценарии. На тази база да се потърси връзката между тяхното приложение в Европейския съюз, финансовата индустрия на Република Казахстан и немските регулаторни изисквания Mindestanforderungen an das Risikomanagement, с абр. MaRisk.
4. Да се посочат и анализират критериите за избор на адекватни стрес сценарии, които да отразяват исторически и хипотетични рискови параметри, обхващащи сравнителния анализ между цикличните сценарии на Федералната резервна система, Обединеното кралство и Европейския съюз.
5. Да се откроят, изследват и анализират пандемичните ковид рефлекции върху стрес тестването на банковия сектор в Република Казахстан като се посочат техните позитивни и негативни стойностни параметри.
6. Да се построи симулационен модел за стрес тестване, който да включва оценка на институциите, покриващи или непокриващи, базелските пруденциалните нормативи за различните сектори от финансовата индустрия на Република Казахстан.
7. Да се потърси възможност от публичност на резултатите от експериментално проведено макропруденциално стрес тестиране на институции, представяне в табличен и графичен режим, разкриващ определени корелационни връзки между изследвани индикатори.
За целите на изследването са използвани различни научноизследователски методи, а именно: методите на дескриптивното изследване, “Data Mining” – “добиване на данни” и “интелигентен анализ на данни”, математико-статистически, аналитични и графически техники исторически, сравнителен, индуктивен и дедуктивен метод, метода на анализа и синтеза, радарни диаграми, множествен дискриминантен анализ за прогнозиране на дефолтни състояния, рейтингови оценки и други.
Настоящата разработка се базира на няколко ограничителни условия, които дават отражение на обхватността на резултатите:
Първо ограничение, информационната база данни на официалната статистика не обхваща всички институции от различните сектори на финансовата система на Република Казахстан.
Второ ограничение, на места използваните стрес индикатори, са ограничени от липсата на информация, което затруднява изследването на определени корелационни зависимости в инфографичен режим.
Трето ограничение, тъй като Базелските споразумения, в това число и пруденциалните стандарти на Базел III са в процес на въвеждане във финансовата индустрия на Република Казахстан до 2024 г, при някои от приложените индикатори методиките се различават.
-----------------
Рецензенти:
проф. д-р Марияна Асенова
доц. д-р Гергана Николова
д-р Нгуен Ван Чъ, Reg No: 53138502K, Сингапур
Научен ръководител: проф. д-р Сава Димов
Графично консултиране: Димо Стефанов
-----------------