Изгревът на нощта

Изгревът на нощта

Мелодията на нощта познава всеки.
Неизказани думи събличат нечия душа.
И тази нощ залезът изкуствено мижи.
Под лампата са мислите на хиляди животи...
А всеки е сам,
когато среща страховете си,
пресмята грешките,
и плаче...
Прашинката се е взела за център на вселената и се чувства
неразбрана,
предадена,
изгубена,
сама...
А може би се мотивира...?
Невидимото, за да разгадае,
създава някаква реалност,
в която други са герои.
Разделя ги на добри и лоши.
Напада ги или доукрасява,
измисля ги и им придава важност.
Най-дългите романи,
като най-несподелени рани
са посрещнали
нюансите след залеза.
В тъмното,
заради тъмното
най-ясно изгряват слабостите,
най-силна е болката,
най-истински са кошмарите,
най-смели са решенията,
най-голяма е борбата
между живота и смъртта.