Квантов скок

Мила бабо, зная, че очакваш с нетърпение всяко мое писмо и обещавам да ти пиша по-често. Вчера ми се случи най-интересното преживяване в живота. Посетихме залата с последно поколение квантов компютър. Представлява апарат, с който можеш да разговаряш за всичко. Посрещна ни с думите :

– Здравейте, млади хора! Какво ви вълнува днес?

Умна машина, бабо. Попитахме го какво ли не. Най-интересно стана, когато го попитахме за квантите. Компютърът каза, че макар да не сме такава специалност, ще го разберем. Още Айнщайн бил казал, че не било до формулите, че ако не можел да ги обясни на съседната от съседната къща, значи сам не ги разбира.

И така, компютърът ни напомни, че цялата материя е изградена от групирани химични елементи, на които ние открихме молекулите, атомите, протони, неутрони, неутрино, че и кванти. От квантите започва изграждането на материята и ние можем да им влияем с нашата мисъл. Многократно повтаряната мисъл ставала реалност. Само трябвало да изживеем чувството, което ще породи сбъдване на желанието. Разбираш ли, бабо, щом аз мисля категорично, че нещо е станало, квантите нямат избор – изпълняват го. Те не правят разлика между добро и лошо. Силна енергия е мисълта. Но има и още нещо. Мислите ни създават торсионни полета – вихри с различна посока и скорост на въртене. Ориентираните на ляво ни разболяват, а десните обратното. Ние създаваме реалността и живота с мислите си. И когато всички осъзнаят това, човечеството ще направи квантов скок. И тогава ще направим нови открития, които ще улеснят живота ни, ще се лекуваме с апарати за антивибрация, а за теб, бабо, ще има компютри с гласово командване.

И знаеш ли, бабо, квантите наистина работят. Снощи си представих как колежка, което ме нагруби, ми се извинява. И изпитах силно чувство на удовлетворение. Задържах чувството колкото мога, представих си двете как се радваме и днес сутринта тя наистина го направи. Мислено благодарих на квантите, че изпълниха желанието ми.

Опитай и ти, бабо! Не е трудно. И помни, че много те обичам!

Бабата се усмихна и погледна през прозореца. Мъгла закриваше слънцето и времето се влошаваше. От сутринта лявото коляно вече я наболяваше. Сети се за внучката и реши да повтаря:

– Коляното ми е здраво, коляното ми е здраво.

И както повтаряше, усети радостта от липсващата болка. Прошепна “благодаря” и седна да чете писмото отново.