Аргонавти

Аргонавти

Ако след дълъг път платното е прогнило
и хищна буря засмуква мощно такелажа,
ще търся Сириус дори в бездънни нощи
и като Феб в изгряващ лъч ще се разкажа.
Делфините ще съзерцавам дълго в мрака,
заплетен в мрежи на сто сирени страстни.
Безмълвно прикован в скалата, ще чакам
брегът във мене отново бавно да порасне.
Ще се догонват рибите в зелена светлина,
мажорно ще съзряват перлите сребристи.
А от върха на всяко водорасло пурпурно
ще ме обстрелват строго лъжа и истина.
И в гордата си непристъпност коралите
безмълвно ще заплитат бяла приказка.
Все по-трайно на дъното ще се закотвям,
но в пазвата ми сълзи ще се разплискват.

Така векува всеки мит за опитен моряк,
попаднал в ласките на Сцила и Харидба.
От памтивек летят античните предания
към острова, където никой не пристига.
Но докато бризът издува бялото платно
и здраво за кораба държи се такелажът,
дори в безлунни нощи ще търся Сириус,
от мостика, изправен – ще водя екипажа.
Мъжете знам – с отворени очи заспиват
и златно руно сънуват на палубата мокра.
Над мене ярко свети звездата на Парнас.

Примамва ме Колхида с гласа на Калиопа.