Черни пеперуди

Черни пеперуди

Черни пеперуди се изплъзват в натежалото небе
и падат, падат, падат
като камъни отчупени от кула,
гранитна кула, здрава, мъртва от хилядолетие поне,
напълно изоставена от духове,
но още предпочитана от птиците,
още разцелувана от залеза
и после зашлевена от луната
в онези пристъпи на пълнолунна ревност,
когато тъмнината се срамува
и се оправдава с лед по камъка.
Падат тези черни пеперуди,
падат вместо да летят и да избягат.
Кулата отдавна се руши
от хиляди години неприсъствие,
от хиляди здрачавания празна
като съд лишен от всяко съдържание.

Но вечер пеперудите валят,
изронват се от каменния дом
и падат тежко върху хладната земя,
замръзнали по устни с цвят на студ.