“Дайте обяснение...”

Бидейки районен педиатър, естествено е да имам отношение към санитарно-хигиенното състояние на детските заведения. Ето защо посрещнах с голямо безпокойство информацията на Елена Митева, представителка на ХЕИ, че в едно от обединените детски заведения в района, който тя е проверявала неколкократно, има сериозни пропуски. Нещо повече: не са последвали някакви положителни промени и след настоятелните й забележки и наложени актове. Ето защо приех с готовност да участвувам в комплексна проверка от комисия, в чийто състав, освен ние с инспекторката от ХЕИ, бяха и представители на дирекция “Народно здраве и социални грижи”, а също и инспекторка от Общинския съвет за народна просвета. За съжаление проверката потвърди тревожните сигнали. В същото време друго заведение от този тип се оказа достойно за похвала. Реших да напиша до в-к “Здравен фронт” кореспонденция под надслов “Заведенията еднородни, а резултатите различни”. Тезата, която отстоявах беше, че причините за различията не могат да се търсят другаде, освен в различната организация на работа, която бяха създали техните ръководители. В единия случай за постигнатите похвални резултати, в другия – за слабостите. Очаквах, че критикуваните ще вземат мерки, за да се освободят от слабостите. За съжаление реакцията, която последва след публикацията, ме изненада и стъписа.

Инспекторката от ХЕИ, много компетентна и взискателна здравна служителка, която участва в проверката сподели, че началникът й е останал много недоволен, защото “не е очаквал подобно нещо от нея”. Как е могла да си позволи съвместна проверка с един дописник, който да направи публично достояние констатираните нередности в порицаното детско заведение. Инспекторката, оправдавайки се добави: “ Но нали аз предизвиках по-авторитетна проверка с единствената цел тя да бъде по-резултатна и ефикасна. А и кореспонденцията ти, независимо, че не знаех за нея, отговаря изцяло на истината и служи на същата цел”

Не я попитах дали ще ме кани и в бъдеще за съвместни проверки. Досещах се какъв може да бъде нейният отговор – отрицателен. Не се излъгах. Макар и да останахме в много добри отношения, отбягваше да извършваме съвместни проверки. Разбирах я напълно – не й се искаше заради мен да има отново неприятности с началника си.

Не след дълго ме срещна и представителката на дирекция “Народно здраве и социални грижи”. С нея много се уважавахме. Не пропускаме повод да си разменим любезности, да се осведомим всеки път, когато се видехме, за личното и за здравето на семействата ни, за професионалните ни проблеми. Този път беше много сдържана, официална. Направо ме обвини: “Да знаеш какви неприятности си имах заради твоята дописка. Всичко в нея си е точно така, но от просветата казаха, че не е колегиално да се пише.”

– Ние си свършихме добросъвестно работата, пък те да постъпят както намерят за добре – рекох.

– Така е, но... – не се доизказа тя и отмина сърдита.

Директорът на ХЕИ, с когото имахме най-колегиални, бих казал дори приятелски отношения, също не скри недоволството си от мен, че съм направил достояние на обществеността пропуските на критикуваното заведение.

– След излизането на материала, от Държавен контрол ми поискаха обяснение за състоянието на заведението, което критикуваш – оплака ми се той. – Къде сме били ние, от ХЕИ, че досега не сме видели безобразията в това заведение? И къде е била нашата отговорност, та сме се отнесли с примирение?

– В края на краищата какво се получи? В желанието си да помогна с критичната си кореспонденция, чиято обективност никой не можа и не можеше да оспори, аз си спечелих неприятности – незаслужени упреци и сръдни от приятели и сътрудници. Почувствах се “без вина виновен”. Получиха упреци и обвинения и останалите участници в комисията, която извърши проверката. Единствено заведението с неудачи и неговото ръководство останаха незасегнати, “ на сянка”.

– Питах се: Защо се е искало обяснение от ХЕИ, а не пряко от виновните? Нали проверките, санкциите, критиките и пресата целяха да се помогне? Защо действително виновните, носителите на неудачите, ще остават на заден план, а ще бъдат обвинявани методистите и контролните органи? Без съмнение такъв подход говори за порочен метод на работа, за стремеж да се укриват слабостите, да не се правят те достояние на обществеността, за да не се “излагат” провинените, а може би – да не се “излагат” и съответните инстанции и шефове, че в подведомствените им заведения има неудачи? Ами щом другите мерки са се оказали неефикасни? Стремежът да се укриват слабостите не може да означава друго, освен нежелание да се признае, че те съществуват и неумение за по-решителна намеса за отстраняването им. И не е ли това една от формите за потискане на критиката?

Аз не цитирах други имена освен на представителката на ХЕИ, защото не считах, че в конкретния случай това е най-важното. Не се оплаквах тогава, нито пък сега, че съм си навлякъл неприятности заради изнесени на показ нередности с единствената цел да помогна. Аз не пиша отскоро и за критични материали съм си имал къде по-големи неприятности. Мисля си, че отделни ръководители, отговорни органи и инстанции трябва да променят отношението си към критиката в печата. Нима не съм прав?