Гневът и епическият героизъм в “Илиада” от Омир

Гневът и епическият героизъм в “Илиада” от Омир
(литературноинтерпретативно съчинение)

Поемата на Омир “Илиада” е актуална и до наше време, защото в нея са разработени общочовешки проблеми и житейски истини с непреходно значение. Творил осем века преди новата ера, Омир и до днес остава жив със своето безсмъртно творчество. Ако днешният читател все още посяга към епическите поеми на древногръцкия автор, то е, защото в тях открива красива човешка нравственост. Тезата “здрав дух в здраво тяло” е апология за силна устойчива душевност и физическа хармония, което е важно за всички времена.

В поемата “Илиада”, създадена като прослава на героите от Троянската война, се поставят акценти върху човешката нравственост и морал. Трудно бихме открили пълна тъждественост между мисленето на древните гърци и съвременните хора, но има много общи понятия. Понятието героизъм е изведено на предна позиция, защото за древните хора чувството за воинска чест и дълг са изключително важни. Мъжът се представя пред света със своята воинска храброст, която е най-високата му характеристика.

Темата за епическия героизъм е изведена чрез най-добрите представители на гръцката и троянската война – Ахил и Хектор. Нещо повече, митическата смелост на Ахил е провокирана от чувството за гневливост, което е така характерно за героя. Гневът е своеобразна движеща сила в духа и физическата енергия на най-смелия ахейски воин. В този смисъл справедливият гняв на Ахил има положително значение не само за героя, но и за цялата ахейска войска, както и за Троянската война.

Омир пресъздава своите герои като единство на дух и физическа сила, те не са просто воини, заслепени от страст за убиване и унищожение, а хора, които имат своите мотиви в действията.

Ролята на гнева е много важна за цялата поема, поради което с този акорд започва “Илиада”:
Музо, възпей оня гняв на Ахила Пелеев,
гибелний гняв, що докара много беди на ахейци…

Напевният хекзаметър у Омир създава красота на поетическия изказ. Авторът определя гнева на Ахил като гибелен, защото той е причина за много беди на ахейците. Излязъл от боя, Ахил, който е най-силен сред гръцката войска, става причина за загубата.

Омир точно обяснява мотивите за справедливия гняв на Ахил. В стана на ахейците пристига Хриз, който моли Агамемнон да освободи Хризеида, дъщеря на жреца. Засегнат като воин и предводител на ахейската войска, върховният цар счита, че ако той трябва да отстъпи своята пленничка, в замяна трябва да получи Бризеида, пленничката на Ахил. Засягат се воински интереси, но и такива на мъжко и човешко достойнство. Агамемнон постъпва от позицията на върховен вожд на ахейската войска и засяга личното достойнство на най-смелия воин Ахил. Гневът на Ахил е справедлив. Точно този справедлив гняв става причина за оттеглянето му от битките, а по-късно за безумната му смелост в борбата с троянците.

В образа на Ахил Омир въвежда герой със свръхестествена физическа сила. Син на богинята Тетида, Ахил е безсмъртен, но той, както баща му Пелей, е земен човек, животът му е ограничен. Полубог и получовек е Ахил и в това е неговата уникалност, защото физическата му сила е изключителна, но като смъртен той все пак е подвластен на волята на боговете. Героят зачита божествената воля, затова не влиза в открит двубой с Агамемнон, възпрян от Атина. Той пролива горчиви сълзи на накърнено честолюбие и човешка слабост, но не дава воля на физическата си сила в словесния двубой с Агамемнон.

Справедливият гняв на Ахил го примирява в неговите действия, но отприщва необуздана човешка енергия на отмъстителност, когато е убит неговият приятел Патрокъл. Епическият героизъм на Ахил е подчертан в словесната битка с Агамемнон и в прекия двубой с Хектор.
… и му отвърна тогаз бързоногий Ахил, богоравний…
… ако и храбър във боя, богоподобний Ахиле…

Буйният гняв на Ахил може да бъде усмирен само от боговете, които са образ на човешката разсъдливост.

Темата за епическия героизъм е интерпретирана чрез възвишените образи на Ахил и Хектор като типични представители на древните воини. Ако Ахил е носител на характерни белези от епохата на нецивилизованото време, то Хектор е представител на по-прогресивно мислене. Троянският вожд предлага след изхода от двубоя между двамата да не следва оскверняване на телата, което не е израз на смелост, а на човешка назидателност и отмъстителност. Ахил не приема това предложение, заслепен от страстта на възмездието. Героизмът на Хектор е предимно нравствен, защото той влиза в двубой, за да защити името на Троя, независимо от това, че знае за безмерната физическа сила на Ахил. Каква воля на характера проявява Хектор, когато узнава, че е осъден от боговете на провал:
Горко ми! Веч несъмнено на смърт ме зоват боговете…

Осъзнал своя гибелен край, Хектор надмогва страха от смъртта и продължава да се бие с Ахил. Духовното величие на Хектор, смелостта му се проявява и в това, че той пренебрегва и надмогва любовта към Андромаха, обичта към сина си Астианакс, жалбата и молбите на родителите си Приам и Хекуба. За него отечеството е над всичко лично, което го обвързва и го прави нежен и чувствителен съпруг, баща, син. В него се съчетават духовна сила и физически героизъм. Авторът го определя с постоянните епитети – “шлемовеецът Хектор”, “далномерецът Хектор”, “великият Хектор”. Израз на неговата епическа смелост и героизъм са думите:
Няма, о сине Пелеев, от тебе аз веч да се плаша!
Три пъти в бяг аз опасвах великата Троя и нямах
смелост за тебе да чакам. Но ето – сърцето ме тласка
да те посрещна сега и – да падна или да надвия.

Хектор дори става жертва на коварството на боговете, които му създават фалшиви представи за победа. Атина праща неговия брат Деифоб да му върне стрелите, от което той разбира, че боговете са на негова страна. Те предварително са решили, че победителят ще бъде Ахил, това е повелята на съдбата. Неимоверно красив, според представите на древните, е синът Пелеев, когато отива към двубоя. Омир пресъздава чувството си за естетика на древен човек, за когото воинските качества са най-важни:
… идеше, сякаш че Арес, богът войник – шлемовеец,
и по снага му металът светеше, също зарята
на разгорели огньове или на слънце при изгрев.

Подобен на бог е Ахил в новите си доспехи и с желанието да се бие, за да отмъсти на Хектор за своя приятел Патрокъл. Ролята на светлината е съществена в пресъздаване образа на могъщия воин, изображение на епически героизъм. Характерните сравнения с “огън” и “слънце” подсказват възхищението на Омир от блясъка на оръжието и физическата сила на Ахил:
Както планинския ястреб, най-бързолетната птица,
мигом се стрелва…

Характерни за стила на Омир са разгърнатите сравнения, което е особено изразително в представяне на външния вид и устремеността на Ахил към двубоя с Хектор. Гневът на Ахил е необуздан, той не се усмирява дори след смъртта на Хектор. По тази причина ахеецът скверни трупа на троянския вожд, пренебрегвайки неговата последна молба приживе.

Омир посочва сцени на невиждана жестокост, чрез което се подчертава удивителната разлика във времето на нецивилизованост. Кръв, насилие, гавра, унижение насищат гнева на Ахил, след като той е убил толкова хора, че с труповете им е задръстена реката Стикс.

Героизмът у Хектор е плод на желанието да защити от враговете Троя, бори се за своята родина, за близките си. Ахил проявява героизъм, провокиран от чувство на гняв и желание за мъст. Човешкият облик все пак има преобладаващо значение, защото в края на поемата Ахил приема условията и даровете на Приам и Хекуба и връща трупа на Хектор на троянците. В своите герои Омир описва бойната им слава, но не може да пренебрегне факта, че те си остават хора с човешки черти.

Миротворецът Омир пресъздава Троянската война като част от човешката история. “Илиада” остава вечен пример за хуманен поглед към света, изключително въздействащ и с хармонично изразения човек, и с целия уникален и неповторим живот.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.