Карма

Карма

На Иван Есенски

Нервите са опнати до скъсване.
Сякаш че са тетива на лък,
смъртоносно целещ мислите.
Времето изправи безпощадно
до стената на смъртта
старите ни истини...

... Толкова години с тях живяхме
в злото и доброто.
Дишахме един и същи въздух,
заедно в тръстиките се комкахме
с виното за бъдещето, общото.
Без дори да подозираме,
че ще го премажат яростно
колесниците на времето разделно.
Бич жесток ли е
за робското слугуване,
или карма
от предишно съществуване?...

Кладите на тоя век горят.
Небесата сеят мъртви птици
в бясна евроеуфория...
Огнени езици пишат
под пречупен кръст
новата история.