Когато

Когато

Когато слънцето залязва
и мрак прегърне моя свят,
тогава вярата угасва
и аз сама оставам пак.

Любов ще свети в чуждия прозорец,
а в мен душата ще крещи:
“Не виждаш ли, че те обичам?
Не виждаш ли, че пак сгреши?”

И непризната любовта ми
във мене дълго ще боли.
Докато си отивам бавно,
щастлив дано да бъдеш ти!

12.11.2004 г.