Когато си тръгвам

Когато си тръгвам

Когато си тръгвам във залезен час,
не вярвай на моите думи,
че няма любов и че лягат пред нас
различни посоки и друми.

Не вярвай, че моята хладна ръка
дланта ти не иска да сгрее.
Среднощната, тъмната звездна река
студени светулки пилее.

Не вярвай, когато море от слънца
и летни цветя обещавам.
Повярвай на малката топла сълза,
с която пред тебе заставам.

Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи – ах, и само с очи –
с безкрайна любов те целувам.

Когато край тебе цари самота,
не вярвай, че мене ме няма!
Във бялата стая, зад бяла врата
отколе сме заедно двама...