Кора от звезден портокал
Овалът на лицето ти е хубав –
за малко моя в него да вградиш.
Но вече ми е късно да се губя
в уж нови сцени
от познат афиш:
да ти прецеждам звездни портокали,
с магичния им сок да те влудя,
а после да ни стъпче мрак,
разбрали,
че сме изпили сетната звезда...
Не ми разлиствай приказния увод,
защото е с печален послеслов:
кошмарната агония сънувам
на тази незачената любов!
Тя ще си тръгне,
без да се е спряла.
Ще се смалява,
без да избуи.
Ще бъде нито черна,
нито бяла –
маркирана от четка без бои.
Дори не ще си има малко трупче
тя –
нощна скица
на красив овал...
... И лакомото утро ще я хрупне
като кора от звезден портокал.