Неподписани рисунки

Неподписани рисунки

Докосвах Те с любов,
тъй тайнствена, тъй нежна.
Бях ту вълшебник, ту суров
предрешен скитник скрил Надежда...
Рисувах с трепет непознат,
да бях рисувал за последно
в очите ти – вълшебен Свят,
бих търсил жадно да погледна...
Откривах прелестна дъга
под пласт от минали Любови.
Пред мен перфектната жена,
стои тъй горда, но в окови.
По тялото – с неземен цвят
Умът рисува като четка
най-влюбения пъстър свят
покрит с невидима наметка...
Дали съм Леонардо или Гог,
или пък просто беден рисувач
докосвам Те и сякаш в малък бог,
превръщам се, каквото и да значи...
А цветовете греят като в сън
и звезден куп блести на небосвода,
и обич – преродена в звън,
пристъпя гола, искаща и горда...