Нимфа

Нимфа

Светлините на нощния клуб примамливо пръскаха цветовете си. В прохладната нощ той приличаше на замък и изглеждаше приказно красив – поне такъв се стори на току-що слязлото от таксито момиче. Тя плати сметката, усмихна се на шофьора и закрачи бодро към сградата със светещ неонов надпис „Нимфа”. Имаше и изображение на нимфата. Когато наближи входа почувства леко присвиване в стомаха и забави крачките си, но махна с ръка пред лицето си сякаш да изтрие обзелите я тревожни мисли и продължи. Докато се изкачваше по стълбите хвърли бегъл поглед на паркираните пред входа лимузини. Бяха скъпи возила. На входа я посрещнаха двама мъже. Поздрави ги с „Добър вечер” и чу зад гърба си единият да обяснява на другия „Това е новата”. Влезе вътре. Обстановката я порази с лукса си. Голяма, просторна зала, изряден бар, уютни сепарета със скъпоструваща мека мебел, красиви стъклени маси, а сцената направо я плени. Приличаше на античен амфитеатър с модерно разработена архитектура. По-наблюдателното око веднага откриваше загатнатите очертания на огромна нимфа. Водоскоци, място за ди джея, оформено като мидена черупка и много зеленина допълваха интериора. Светлината беше приглушена и мека. Разнасяха се звуците на нежна и спокойна мелодия. Почти нямаше хора и тя разглеждаше обстановката с интерес. Тогава видя, че е спряла пред една от площадките за танци. В средата на кръглия подиум беше пилонът, около който момичетата извиваха телата си. Вдясно от този подиум имаше издигнат още един такъв.

След като огледа добре новото си работно място момичето реши, че е време да се представи на останалите от програмата. Зад сцената имаше страничен коридор и тя пое по него. Почука на първата врата и след като чу мелодичния отговор „Вле-е-е-з”, натисна дръжката. Видя полуизлегнало се на дивана момиче, облечено в джинси и тениска. Имаше бяло лице и черна коса, подстригана на черта. В момента момичето полагаше върху ноктите си лак с цвят на зряла череша и изглеждаше доста заето с това занимание, но щом я видя се усмихна и каза:

– Ти трябва да си Ели. Здравей! Аз съм Алис. Сядай! Не се притеснявай, де – подкани я Алис в ролята на домакиня. – Извинявай, че не мога да ти подам ръка, но сама виждаш. Реших да се пооправя малко, докато още няма никой тук. Ти си подранила. Разбирам. Нетърпението на първия ден, а?

Момичето все още се двоумеше дали да седне или не, а Алис любопитно я наблюдаваше. После седна на дивана и каза:

– Хайде, ела тук! Разкажи ми за себе си. Как попадна в „Нимфа”?

– Толкова е банално – изрече момичето присядайки в края на дивана – две години работех като секретарка в престижна фирма, но закриха филиала и останах на улицата. Иначе съм от провинцията и сама разбираш – просто не мога да се върна там отново. Търсих работа по обяви, явявах се на конкурси – нищо. Бях съвсем обезкуражена, когато един ден срещнах една моя бивша съученичка. От деца се познаваме. Заедно правехме първите си опити в балетната школа. Сега тя работи като танцьорка в нощен бар, изглежда добре и ми каза, че печели достатъчно. Реших да пробвам. Препоръчаха ми този клуб и ето ме тук... Но знаеш ли, аз много се притеснявам. Все пак съм танцувала толкова отдавна. Не съм сигурна дали ще се справя.

– Ще се справиш. Така като те гледам имаш добра физика и ако умееш да импровизираш без да се притесняваш – всичко ще бъде наред – каза Алис с преценяващ поглед.

– Ти откога работиш тук? – престраши се да попита Ели.

– Вече втора година съм тук. Това е доста дълъг срок в бранша. Нали знаеш, че танцьорките в заведенията често се сменят, за да не омръзнат на клиентите – Алис държеше пръстите на ръцете си разтворени, любуваше им се и чакаше черешовият лак върху тях да изсъхне. – От собственика няма защо да се страхуваш. Той е петролен бос и здраво е хлътнал по една певица от програмата. На приятелите му обаче ще трябва да се харесаш. Това място е за баровци. Цените са много високи и клиентелата е отбрана – основно политици, бизнесмени и други подобни от върхушката, приближени на собственика. Така, че имай предвид това.

Почукване на вратата прекъсна разговора на двете момичета.

– Готови ли сте, бамбини? След двадесет минути започваме.

– Добре, Тони! Идваме – отговори Алис. – Това е водещият на програмата – обясни тя на Ели. – Страхотен е. Ще видиш, че ще ти хареса. Много свястно момче е.

Алис стана и отиде до гардероба. Отвори го и извади оттам малък черен сутиен и няакъв син воал. После свали дрехите от себе си и остана по бельо. Имаше хубаво оформено тяло, хубави крака и малки, кръгли гърди. Седна пред огледалото и отвори чекмеджето. Извади кутия с гримове, пудра и червило.

– Трябва да се гримираш – говореше Алис, докато полагаше с уверена ръка черната очна линия върху сините си очи. – Просто е задължително, заради изкуственото осветление. Значи, първо излизаме двете, танцуваме на двете площадки половин час и после до сутринта се редуваме. Хайде, ще се гримираш ли? Бледа си. Сложи си повече руж.

Алис вече сваляше бельото си и крачеше гола из стаята.

Навлече миниатюрни бикини, закопча дантеления сутиен и покри тялото си със синия воал. Обу черни обувки с високи токчета. Беше се преобразила. Нямаше и следа от обикновеното момиче, което седеше преди малко на дивана, облечено с фланелка. Това беше фатална жена с гъвкаво тяло, тръпнещо под воала и страстен поглед. Ели не сваляше очи от нея.

– Нека да видим сега какво ще правим с теб. Сядай! – каза Алис. – Не е ли по-добре да вдигнеш косата си? Ето ти фуркети и шноли. Да, да. Сега си сложи от това – по-яркото червило. Добре-е-е. А къде са ти дрехите?

Ели стана от стола и разкопча леката лятна рокля, която стигаше до глезените и. На младото и тяло блестеше с белотата си дантелено бельо с жартиери и бели копринени чорапи. Белите обувки даваха завършеност на тоалета.

– Ф-ю-ю-ю! – подсвирна Алис – Бива си те. Самата невинност. Ще ги побъркаш – сигурна съм. Ако си готова – можем да вървим. Само не се страхувай и се отпусни. Хайде!

Излязоха от стаята и преминаха през страничния коридор, след което почти тичешком всяка зае мястото си на площадките. Ди джеят пусна темпераментно латиноамериканско парче и Алис заувива тялото си около пилона. Движенията и бяха плавни, меки и точни. Постепенно набираше скорост и ритмично се отдаваше на музиката, а тялото и сякаш свиреше на различни инструменти, така гъвкаво и ефирно отразяваше всеки тон.

Ели я гледаше прехласнато, докато опитваше да импровизира върху мелодията. В движенията и освен дискотечния вариант на песента не можеше да се долови нищо друго. Стъпките от балетната школа пък съвсем нямаха място тук. Трябваше да се чувства музиката с всички сетива, да се усеща, да и се посветиш изцяло като в екстаз, за да можеш да предадеш с тялото си обзелата те емоция. Ели разбираше, че това явно няма да и се удаде още от първата вечер и затова продължи да танцува както умееше.

Алис и намигаше окуражително от другия пилон и и се усмихваше. Започна балада. Прегърнала кола с бавни извивки Алис се свличаше на пода. Разтворила краката си, с отметната назад глава и развят воал тя приличаше на грациозен паун и само движенията от кръста надолу показваха изтънчената еротика, която предлагаше. Това беше само прелюдията, защото последва шеметно завъртане около кола и изкачване нагоре. Тя набираше все по-голяма скорост и готова да излети захвърли воала, който опасваше кръста и. Обгърнала с красивите си ръце кола като нежен любовник, тя се движеше напред-назад и тези движения бяха адски възбуждащи. На финала тя отново усука тялото си около кола и се завъртя на бързи обороти, при което разкопча и хвърли сутиена си. Присъстващите бурно аплодираха изпълнението и. Беше фантастична.

На този фон Ели изглеждаше като някакво бледо копие на жена или по-точно – привидение. Виждаше как мъжете я поглеждат, а после веднага отместват очи към Алис. Безспорно тя беше звездата тук – усмихната, игрива, изпълнена с живот, тя се раздаваше без ограничение – безкрай. „Никога няма да бъда като нея – мислеше си Ели – та тя е толкова освободена!”

Алис и кимна да тръгват. Прибраха изпотените си тела в гримьорната и запалиха цигари. Алис и разказваше пикантерии за изпълнителите и програмата. Когато дойде ред на фаворитката, Ели не можа да сдържи любопитството си. Певицата беше миниатюрно и слабо момиче с тясно лице и боядисани в черно прави коси. Правеше добро впечатление на сцената с дългата си вечерна рокля от ламе, но най-поразяващото нещо в нея беше гласът и – дълбок и вибриращ той си играеше с октавите и развълнува носталгично Ели. „Е, определено собственикът има вкус – момичето е от класа” – мислеше тя и отново се върна към провала си от преди малко на сцената. „Трябва да успея. Трябва да ги накарам да ме харесат” – заключи тя.

Застанаха отново на площадките. Алис беше неудържима. Ели продължаваше да танцува сдържано без да сваля нищо от бельото си. С интерес разглеждаше седящите хора в близките сепарета. Шумна компания мъже и две красиви жени разливаха уиски от маркова бутилка. Явно си допиваха тук. Чу единият от мъжете да казва за Алис: „Много е игрива, нали?” и за нея: „Новата не става”. Видя да влиза много дебел възрастен мъж. Придружаваше го съвсем младо момиче на видима възраст четиринадесет-петнадесет години. Той поздрави шумната компания и седна в сепарето до тях. Момичето беше представено като „дъщерята”. На въпрос на единия от мъжете „Кой е този?”, след името му беше добавено, че е виден столичен адвокат. Тогава мъжът, задал въпроса се наведе към седналата до него жена, облечена с модерно зелено сако и каза:

– И ние с дъщеря ми изглеждаме така като излизаме вечер.

– Та ти нали каза, че си лягаш в десет?! – сряза го жената и продължи. – Ако искаш да знаеш, това не е дъщеря му, а любовницата му.

– Ама как? Той нали като я представи каза, че му е дъщеря – наивно упорстваше мъжът.

– Глупак – сви красивите си устни жената. – Малката е проститутка.

Като потвърждение на нейните думи дебелият и момичето вече се целуваха и вдигаха чаши за наздравица.

След малко Алис напусна своята площадка и отиде в сепарето при дебелия и момичето. Започна бавен стрийптийз специално за тях. Всички погледи бяха приковани към нея. Ели също гледаше как Алис сваля едно по едно всичко от себе си, как се качва върху масата, как влиза между двамата, как дебелият я гледа с мазен поглед и светнали очи и как прокарва ръка между гърдите и. След изпълнението щедро я възнагради с една банкнота, която Алис ловко прибра. Оттам тя се прехвърли в отсрещното сепаре, където седяха само мъже. Порядъчно пийнали, те подсвиркваха, пляскаха с ръце и се надпреварваха да и пъхат пари в бикините. Алис направи и на тях великолепен стрийптийз и се прибра в гримьорната.

Ели остана сама. Сега всички гледаха само нея. Тя се опитваше да танцува по-страстно, с повече усмивки и движения, но някак не се получаваше... Мъжете отегчено извръщаха глави от нея. Предпочитаха да пият и да си бърборят. „Ех, поне само сутиена да можех да сваля...” – мислеше си тя и едната и ръка тръгваше нагоре по гърба, за да го разкопчае, но щом го достигнеше се връщаше и се отпускаше немощно надолу. Сълзи напираха в очите и, когато чу как минаващите мъже я коментират:

– Не виждаш ли, че за нищо не става. Голямо дърво е, нали? Дано по-скоро да намерят някоя друга, че тази ще изгони клиентите.

Вече не можеше и да имитира, че се усмихва. Лицето и се изкриви от болка. Едва сдържаше сълзите си. Тромаво пристъпваше от крак на крак върху подиума. Сърцето и пърхаше като птиче в клетка. Някой сякаш я беше хванал за гърлото и стискаше ли, стискаше... В този момент видя, че излиза Алис. Освежена и заредена с енергия тя зае своето място на сцената. Ели трябваше да почива. С огромно облекчение влезе в гримьорната. Спусна косата си. Взе малко сапун и изтри грима си. После свали от закачалката роклята си и я закопча с треперещи ръце. Трябваше да бърза. Не можеше отново да се срещне с Алис. Тръгваше си от това място, където я презираха и и се подиграваха. Срамуваше се от себе си и се ядосваше. Беше се надценила. Потърси задния вход и с облекчение отвори вратата. Пое дълбоко въздух и почувства прохладата на нощта. Вятърът влезе в косите и и играта му сваляше полека натрупаното напрежение. Развиделяваше се и Ели почувства върху себе си пречистващото действие на утрото.

---------------------

Публ. в литературен алманах “Маскарад”, Чикаго-Бургас, 2015.