Нощно крайбрежие

Нощно крайбрежие

Противна, гола, вдъхновена –
         внезапно изпълзя луната...
Как пламна цялата вселена
         в сиянието й брокатно!
С нозе във пясъка забити,
         огромни птици – ненаситно –
кълвяха в ритуален ритъм
         бездънното небесно сито.
О, сладостен е всеки опит
         непостижимото да вкусим,
очите си преди да склопим
         и стиснем бездиханно устни!

Тъй лъч във пещера студена
         човекът търси с поглед жаден –
сред мълчаливата вселена
         на колене докато падне...
И прилепи пищят наблизо,
         с магична власт над нас се мятат...
Дали оттук не се излиза?
         Дали това не е вратата?
Нозе във пясъка забити.
         Наоколо – черупки бели.
Приличаме на сталагмити
         сред дъх на мъртви мекотели.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------