Пенелопа 2

Пенелопа 2

Разбрах, че Одисей не съществува.
Измислица от снимката се смее.
Той никога към мен не е пътувал –
но как със тази мисъл да живея?
Без митове животът се смалява
до дребна и продупчена монета.
Сърцето упорито продължава
пристанищно във мрака да му свети.
Дори да забележи светлината –
ще види в нея само халба бира.
И ще се стича пяна по брадата му,
докато аз на сушата умирам.
Не го осъждам... как се съди песен,
която ти напомня, че си жива.
Сънувах го, на мачтата обесен.
И цялата ми женска съпротива
се кротна пред солената надежда,
че призраците втори път възкръсват.

Не на талази – на разбита нежност –
вълните във сърцето ми се пръснаха...