Писанка-Мързеланка

Писанка-Мързеланка

След следобедната дрямка
разболяла се Писанка,
и полегнала горката,
че я мъчели краката
на диванчето, където
я очаквало кълбето...
Както кротко си седяла,
тъй унесена – заспала,
и на двора не излязла
даже с никой да приказва...
Разтревожили се всички,
че Пуханата добричка
и на всекиго позната
я е стигнала белята...
Шарко първи се притекъл
и загрижено й рекъл:
“ – Що ти стана, бре Писано,
та си легнала отрано?
Нещо искаш ли да пиеш,
или тука ще се криеш
и самичка ще живееш –
пък дано да оздравееш?!”
“ – Да ти кажа право, братко –
хапва ми се нещо сладко –
може тортичка с глазура,
или бяла петифура
със парченца шоколадче
за къркорещо тумбаче!”
“ – Ей-сегичка бе, сестричке!” –
Шарко казал и излязъл –
да успее за навреме
той желаното да вземе...
Работливата Пчеличка
му направила самичка
най-голямото сладкишче
с формата на венчелистче...
Хапнала си го Писана,
но отново на дивана
се опънала блажено,
и заспала мигновено...
Леля Крава се решила –
чак копитата измила –
да отиде при Писана
да я вдигне на зарана...
Със ведро млекце понесла,
знаела, че й харесва
на Котаната с езиче
да го пие, не да тича...
“ – Как си, скъпичка ми дружке?”
“ – Изгладняла съм, Сивушке!
Много искам от витрина
сладолед за мен да има!
С ягодки да е отгоре –
зная, пак ще ми мърморят,
но за леденко умирам –
да го схрускам и заспивам!”
Кравата на път поела –
през полянката, до село,
и извадила късметче,
че продават сладоледче...
Близнала си го Писана,
поразпънала юргана,
и на меките си лапки
позахъркала си сладко...
Подочула за проблема
и кокошчицата Пена,
пиленцата си прибрала,
и измила, и приспала –
да отиде при Котанка,
поизлегната на сянка...
Тя притворила очите
и промъркала сърдито:
“ – Ой, Кокошке моя, мила,
дълъг път сега си била!
Но дошла си и в замяна
ще поискам аз прехрана –
вкусни, хрупкави мекички –
все за мене, не за всички!”
“ – Бързо, Писке, ще се върна,
и докато се обърнеш
ще димят пред теб в паничка
най-дебелите мекички!
Аз сама ще ги разточа,
за да станат както точно
ти добре си ги представяш,
без на други да ги даваш!”
Скоро празната чиния
се търкулнала щастливо,
а Писанка – предоволна,
продължила да е “болна”...
Месец, два така изтекли,
сладко хапвала гофретки,
вафлички по всяко време
и франзелки с черно семе,
веч полягвала на меко
и не ходела далеко...
В майски ден – с любов омаен,
все така във сън безкраен,
чак Детето я видяло,
и звънливо се засмяло:
“ – Олеле, Писанка, мамо,
е с коремче тъй голямо!
Нашата любима котка
сякаш глътнала е топка!”
“ – Уф, до тази ми премала
как храната ме докара!” –
си помислила Писана,
но нехайно продължила
да яде като за трима...
Майката, с усмивка лека,
Маца вдигнала с дюшека,
и в килерчето отишла –
нещо да направят скришно...
Вечер спуснала се бавно –
всички чакали ги жадно,
и накрая, в тишината
се отворила вратата:
“ – Вижте “болната” Писана
как четворна мама стана!” –
там, във лапките щастливи,
сгушили се топли, сиви
котенца с муцунки черни,
и гладничета безмерни...
И забравила храната,
и дивана, и водата,
със душа – догоре пълна
нежно Писа ги прегърна!...
----------------
Публ. в “Приказките на мама”, Бургас, 2016.