Пролетна песен

Пролетна песен

Вятърът през синурите тича,
гали всичко с пламнала ръка;
планината бързо се съблича,
зашумява буйната река.

Някой вика... Бодър ек полазва,
избълбуква в някой дол нечут.
Утрото разкрива светла пазва
и ни кани към живот и труд.

Като гръд на мургаво момиче
Тръпне потъмнялата земя.
Пролетта ще дойде да накичи
всичко с листи, крин и ален мак.

Как жаднеят днес за вихрен полет
хората пияни от възторг!
Ех, ще дойде ведросиня пролет
с дни от слънце, волност и простор!

Слънцето проряза с меч мъглата
и снегът кат песен отшумя.
Вятърът изтича над полята
и погали сънната земя.

Слънцето е грейнало навсъде –
над поля, села и градове.
Братя, пролет хубава ще бъде,
пролет без мъгли и ветрове!

Слънцето е грейнало в гръдта ми,
слънцето е спряло над света.
Пролетта към изгрева ме мами
и отнася гнилите листа.