Разговор с Бургас

Разговор с Бургас

Аз отдавна щях да те напусна,
непременно щях да си отида,
град Бургас,
завинаги от тебе.

Но изгубих много, много време
твоето море да убеждавам
в моя край със мен да дойде тайно,
да избяга заедно със мене
в една нощ, когато всички спят.

Не сполучих.
То не ме послуша.

И сега аз пия, пия често
и морето предизвиквам с думи
и с това сърцето си залъгвам.

Днес една сватовница ми каза,
че морето все пак ме обичало.
– Хей, Реджеб, морето те обича –
каза тя.
И аз почти повярвах.
Та човек с това се утешава –
иначе как може да живее.

* * *

Всяко нещо може да се превърне в нещо друго,
лъжата например – в богатство,
лъжата – в слава,
лъжата – в блясък.
Но лъжата никога не може да се превърне в песен.

А аз в песен ще се превърна някой ден,
дори да стигна до просяшка тояга,
в тъжна песен,
като шумоленето на есенни листа,
в песен,
която ще стопли поне една човешка душа,
в песен,
дори да бъде забравена за кратко време.

* * *

Дори да съм сам между земята и небето,
не съм толкова отчаян, колкото изглеждам.
Под земята имам свои близки,
които отдавна са се превърнали в цветя,
а душите им – в звезди по небето.

Сега аз живея далече от земните нужди,
живея аз сега между цветя и звезди,
които не са ми чужди.

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------