Солено-сладки сънища

Солено-сладки сънища

Понякога сънувам, че съм чайка
и със криле командвам ветровете:
войници те, аз тяхна господарка
поддържаме баланса в световете
на две еквивалентни измерения,
взаимно отразени синеви,
воюващи от, вече поколения
за хоризонта, дето ги дели.

Сънувам, че с крилете си размивам
пространствата отдолу и над мен
и с всеки мах море с небето сливам,
за да оформя утрешния ден
от две парадоксални измерения,
пречупили се в слънчеви лъчи,
докоснати във общата материя
на хоризонта, дето ги дели.

И там – между морето и небето,
в туй ничие пространство Свобода,
аз рея се в посоки неизвестни,
поддържайки Вселенски кръговрат
на светове един във друг изчезващи,
умиращи и раждащи се с мен...

Понякога сънувам... просто детството –
наивна смисленост на полъх бриз солен.