Спиралата

Спиралата

на Криси

Очи отворих в тази долина,
привлечена от светлата пътека,
но зимата е време за война,
дори когато бяла е;
и мека.

Висулковите копия са прът
на слънцето в ръждясалите спици.
Възторзите замита всеки път
мъглицата
с опашка на лисица.

Поледица.
Изцъклено небе
над траурно белеещи полета.
Заключен дом.
Изстинало кюмбе.
Безмълвие,
покруса и несрета.

Но аз съм тук.
Усещам топлина.
Под снежния покров Духът ми тича.
Не го е страх.
Не чезне от тъга.
В градинската леха
кълни кокиче...

Не го гнети пресиленият грак
и щурмът на свирепстващите хали.
За някого ще дойде пролет пак.
Напред е път.
По живите спирали.