Старице мила, бурята утихна

* * *

Старице мила, бурята утихна.
Ела да се разходим до брега!
През облака небето се усмихна
и слънцето отново заблестя.
Красиви са вълните с бяла пяна,
подобно буйни гриви на коне;
връхлитат по гърба на океана,
а той под тях бушува и реве.
И силует на кораб в маранята,
като черупка мятан и люлян,
лети насам след дълга одисея...

Тъй нас ни люшка цял живот съдбата,
като вълни на бурен океан
и ни на тоз далечен бряг довея!

------------
Из поетичната книга “Лилия” на д-р Борис Младенов
------------