Тъмнината в прозореца плиска

* * *

Тъмнината в прозореца плиска,
а на мене все ми се струва,
че морето навънка бушува.
Моята стая е лодка,
чакаща вятър попътен.
Приятели,
за незнайния път не ми трябват
пари
и слава,
и признание някакво...
Ще оставя тук всичко.
Вземете го!
Парите пратете по дявола!
Вземете моята песен!
За вас изболях я.
Питате дали не ще ми притрябва
в незнайния път.

Ако тя ми притрябва,
ще си я взема
от отвъдни стихии.

Тъмнината в прозореца плиска.
Вятър духа попътен.
Довиждане!
Моята стая сред мрака
се люшка...