В минно поле

В минно поле

На д-р Йордан Нанчев

Спъва порива есен...
Бърчи спомена хлад...
Сякаш в минно поле си:
ни – напред,
ни – назад.

Ще ти се да възкръснеш
с днешни фибри,
но не:
за начало е късно,
за финал –
рано е!

Да си гид към скандала
още правиш си труд:
вече – твърде нормален,
вече – не твърде луд.

Стреляш с поглед на влюбен,
ала влюбен не си...
Колко битки изгуби!
Колко рани спаси!...

Спазарил се под наем
с този опак живот,
мамиш своя хазяин,
пък си тук.
И – на ход!...

Ала всички адреси
спят в отвъдна мъгла.
Просто в минно поле си...
И сънуваш крила!