Вали
Дъждът сърцето ми пристяга в примка от коси на самовили. Не помня откога, но презглава завивам се с мъгли. Табун от летни необяздени коне нахвърля вятър и в прозорците ми цвили.
А аз ти пиша простичко – вали.
По-подробна информация за текстовите формати
Издателство "Либра Скорп" не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Условия за ползване на коментарите