За Мадлен, за любовта и крилете

За любовта са написани безброй стихове, песни, романи. Но тя винаги е различна, защото е твоя. Само твоя. Защото самата ти си различна, своя, с болките и радостите си, с любимите хора и нещата, които обитават твоя свят, които те правят силна и в същото време слаба, които ти бършат сълзите и ти дават криле. Любовта, без която не можем да дишаме, която търсим, която даваме, но и която трябва да пазим. Любовта – силна, пъстра, влудяваща, разплакваща и окриляваща.

На гости днес е една млада жена, дръзнала да събере копнежите си в книга, щастлива, вдъхновена и окрилена – Мадлен Дечева.

Роза МАКСИМОВА

---------------

Мадлен Дечева: За мен поезията е любов.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Честита книга, Мадлен! Коя по ред е?

– Много Ви благодаря! Това е моята дебютна книга. От много време мечтаех да издам стихосбирка и ето че най-после мечтата ми се превърна в реалност. Тук е мястото да благодаря на своята майка, която не спира да вярва в мен и която ми подаде ръка, както и на издателите Петя Станева и Денчо Михов от издателство “Либра Скорп”, с които създадохме тази книга.

– Книгата е озаглавена “Окрилена”. Какво те окрилява, Мадлен? Кое те зарежда с енергия и вдъхновение? Кое те усмихва?

– Едно от стихотворенията в книгата ме провокира да я озаглавя “Окрилена”, а именно стихотворението “С криле на птица”. В него се говори за това, че съм останала без своите въображаеми криле – плаха, съкрушена, изоставена... И в един момент “скръстила ръце в молитва” получавам любовта, която ме спасява от това немощно състояние. Любовта ме окрилява, прави ме щастлива и пълноценна – любовта към семейството, приятелите, природата и Господ. Какво ме зарежда с енергия ли? Това е любимият човек, детето ми, смехът, почивката сред природа. Интересно е това, че повечето от стихотворенията ми са написани когато съм се чувствала тъжна и самотна. Емоциите, преживяванията, спомените, срещата с нови хора – това ме вдъхновява да творя. Аз съм човек, който цени и се радва на малките неща от живота, така че денят ме усмихва, с неговите предизвикателства, трудности и изненади.

– Стиховете ти са много чувствени. Много лични, съкровени. Какво искаш да внушиш на читателя с тях?

– Аз самата съм много чувствителна и романтична натура. Със стиховете си споделям своите преживявания, мисли и чувства, които искам да оставя и след себе си. На всеки читател оставям сам да направи своето заключение от всяко стихотворение и да усети по свой начин това, което съм искала да кажа. В повечето ми стихотворения се говори за любов, за това, че не трябва да се отказваме от живота когато най-много ни боли, че трябва да се борим, да продължаваме напред и нагоре с вяра и без да губим надеждата си.

– Ти имаш частен семеен бизнес. Как съчетаваш работата във фирмата с писането на стихове?

– Да, така е. С мъжа ми работим заедно във фирмата. Аз съм и майка на едногодишно детенце, което много обичам! Знаете ли, много често ми се случва по време на работа да ме вдъхнови нещо и веднага гледам да го запиша на лист хартия. Също така ми се е случвало да ми поръчват да напиша стихотворения, което много ме радва.

– Какво е поезията за теб – бягство, спасение, начин на живот?

– Поезията за мен е любов, неизменна част от моя живот. С поезията аз съм себе си и изразявам своята същност. Така че поезията за мен е всичко.

– Когато те боли душата как се спасяваш? Кое те държи изправена?

– Когато съм тъжна или наскърбена винаги опирам до музиката и започвам да пея. Обичам да пея, дори съм написала и няколко песни, които все още не са видели бял свят, но за всичко си има време. Това ме успокоява, балансира емоциите в мен и ме вдъхновява.

– Коя е твоята лична вселена? Кого не би допуснала в нея?

– Моята лична вселена е много крехка, ранима, чувствена. Не бих допуснала в нея лъжеца, лицемера, подлеца, крадеца.

– Кои автори/книги препрочиташ?

– Обичам да чета романи, стихове, книги, които не натоварват, както и психология. В момента чета “Разговори с Бога” от Нийл Доналд Уолш – препоръчвам я на всеки, както и “Вълшебството” от Ронда Бърн.

– Какво не ти дава мира?

– Не ми дава мира несвършената навреме работа. Също така и докато не си завърша посланието в някое стихотворение, не мога да си намеря място. Не ми дават мира и несправедливостта, лъжата, лицемерието. Аз съм честен и откровен човек и държа на тези качества.

– Имаш ли си златно правило, което следваш и което не те подвело никога?

– “След всяка буря изгрява слънце”, както и “никога не се отказвай от мечтите си” са нещата, които следвам и в които вярвам. Мотото ми е: “Аз мога!”

– Направи подарък на читателите на в. “Компас” – някое стихотворение например.

– С удоволствие ще споделя с читателите на вестник “Компас” свое стихотворение. Благодаря за интервюто! Желая на всички читатели да бъдат здрави, да преследват мечтите си и да жънат успехи!

--------------

Различна

Не съм една от тези хора,
които видимо ще се усмихват,
а вътре скрили свойта завист и умора
след теб в злоба ще избликват.
Не крия нищо и никого не хуля,
не изпитвам за нещо аз вина.
И лоши чувства към никого не туля,
не съдя и не “слагам” имена.
Защо да бъда като всички други?
Защо не съм аз “другата” сред тях.
Да съм различна и непринудена,
нима в днешно време това е грях?
Защо да мразя и зло да сторя?
Не ми е никой длъжен на света.
Обичам себе си и за едно не споря,
че прошката е път към любовта.
Да съм фалшива не умея,
не умея и да слагам чужди маски и лица.
Не понасям дори и лицемерие
и не смея да подражавам на това.
И всеки уникален е един от друг,
но да си различен е различно...
Излез от този омагьосан кръг –
да следваш волята си е прилично.
Да бъдеш себе си, да имаш воля –
високо в небето да летиш.
Във филма свой да имаш главна роля,
да паднеш ниско, а духом да се извисиш!

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------