10 години литературен конкурс “Магията на словото”

Юбилеен сборник с наградените творби – есета на тема “Магията на словото” – от литературния конкурс, организиран ежегодно от Народно читалище “Асен Златаров 1940” – гр. Бургас.

Сборникът включва наградените творби от конкурсите 2011-2014 г.

-----------------

Голямата награда, 2014
Гергана Гончева
ПМГ “Акад. Никола Обрешков”

Зад черните следи от мастило върху белия лист се крие нещо повече от просто думи. Очите съзират ченгелчетата, които толкова старателно ни учат да изписваме в първи клас. Но нима това е всичко? Нима магията на словото е в красотата на нанизаните като мъниста думи върху редовете? Сърцето отива в един далечен свят, свят отвъд видимото, където в словата прозира чувството, чиято красота пленява всекиго с омайния си чар.

Прилежно изписаните листове, внимателно подготвените речи са перфектни, но перфектното не е толкова вълнуващо. Подобно на момиче с разрошена коса и пуловер с малка бримка, малките недостатъци ни подтикват да погледнем отвъд тях, да съзрем искреността. Да почувстваме онази нежна нотка в словата, изказани внезапно като изблик на емоция. Да усетим треперещата ръка на писателя върху белия лист хартия.

Буря от чувства ни пронизва с всяка една дума. Красиво опустошение. Словата са бряг насред океана, а между редовете се чете неподправена истината. Някъде там, където думите свършват, малко зад отекващия звук на словата, идва вълшебството на недоизказаното. Недоизказаното, което отваря очите, търсещи и жадни за още. Недоизказаното, което прави кожата ни чувствителна при вибрацията на излетите думи в пространството. Сякаш всяка една клетка се стреми да изсмуче мастилото от хартията, да запомни всяка една извивка на буквите.

Словото може да ни отведе далеч в други епохи, светове и дори в небитието, защото красотата на думите прекрачва границата на материалния свят. Пречупена през призмата на въображението, магията на словото докосва душата нежно с вълшебната си пръчица. Упоява те с уханието си. Ухание на роза, крем или жасмин. Решаваш ти. “Виждаме нещата не според това какви са те, а според това, какви сме ние.” Анаис Нин. За някои уханието изобщо липсва. За тези, които се страхуват да не бъдат омагьосани, словото е просто едни тридесет символа.

Една единствена дума може да промени представи, може да издигне стени или да изгради мостове. В ръцете на силния тя е оръжие, в ръцете на слабия е капчица надежда за спасение на душата. Дума и душа. Една единствена буква е тънката граница между тези две неразривни понятия. Словото е музика за душата, хармония за духа, магия за сетивата.

Думите са птици, които макар да отлитат, оставят ярка следа след себе си – изчистена крива линия с много завои. Понякога ни се иска да бъдем като тях. Иска ни се да сме вечни, дори и когато си отидем.