Валеше силен дъжд. Малката Ая стоеше до прозореца в таванската си стая. Тя наблюдаваше големите капки дъжд, които се стичаха по него, и се опитваше да измисли какво да прави, тъй като днес не можеше да излиза навън.
Беше й скучно, вече бе наредила няколко пъзела с изображения на любимите си герои – сладката вещица Татти и малкото й коте Мисифу. Беше разходила из зоопарка приятелите си – куклата Анабел и кученцето Пухи, който бе построила по-рано. Дори беше прирготвила торта за своя домашен приятел – черния котарак с медальон Авалон, досущ приличащ на Мисифу от любимото й анимационно филмче.
Ая бе толкова потънала в собствените си мисли, че изобщо не забеляза как нейният черен котарак влезе в стаята. Той отиде при нея и се отърка с опашка в крачето й, за да й покаже любовта си, както и да оповести, че е дошъл.
Изведнъж малката Ая усети някакво силно раздрусване, нещо като торнадо или беше земетресение?
...
------------
Художник: Такухи Михайлова