Оставих сърцето си там...

Аз съм непримирима, вечно търсеща, упорита, честна спрямо себе си и останалите.
Когато към някого съм била всеотдайна и той ме е наранил безпричинно – прощавам!
Вярвам в доброто, не приемам високомерието и лъжата.
Винаги съм готова да помогна безвъзмездно.

Пораснах, когато загубих баща си, а когато загубих майка си, се превърнах в нея.
Станах такава, каквато беше тя.
Когато загубих брат си, загубих спомена за своето детството, в което имах всичко.
Скътах всички тези мои любими хора дълбоко в сърцето си и живея с уроците, които получих от тях.

Късно осъзнах великото благо на живота, което дава правото на нас, човеците, да минем през всичките етапи на развитие, за да стигнем до великата мъдрост на старостта, която ще ни покаже как сме живели.
Никой не може да излъже времето!
Но има една тайна на дълголетието. Чиста съвест, добро и умереност във всичко.

Природата ме учеше на мъдрост, но аз не всякога я проумявах. Много неща осъзнах на по-късен етап от живота си, като и това, че достойнството е част от самата мен пред другите, дори когато е трудно до болка... Съвестта ми е това, което аз съм, а репутацията – това, което другите мислят за мен. Но те не могат да ме променят. Аз съм това, което съм и това искам да бъда!

Животът не е хартия, да напишем нещо на нея и да го изтрием, ако не ни хареса.
Моето мото е: Давай, обичай, гради, за да оставиш нещо след себе си!
Вярвам в това, което ще говорят след мен!
И подарявам на времето своите думи – спонтанни, чисти, истински...

Прошепнато от автора

------------------

Любов

Кой си ти,
на моят път застанал,
понесъл в себе си света?

Докоснеш ли ме с поглед,
душата затрептява като струна.

Ела по залез.
Приеми ме
като безименната нощ,
като видение,
като поличба...

Като новооткрита багра,
която не може да
се получи при смесване на боите.
Не питай коя съм.

Обгърни ме с ръцете си.
Пий от моята хубост!
Безмълвно, всеотдайно, опрощаващо…
Тогава дълго,
дълго,
дълго
ще съм с теб.

------------------