Прозорец с корабна семантика

* * *

Корабите стари на синьото пристанище поклащаха бедра.
Една жена, самотна
с красиви рамена,
си търсеше компания –
в нощта.
Вървеше си по пясъка,
развяваше коса,
проблясваше цигара
във тъмното едва.
Един моряк я срещна
и кимна й с глава,
и даже й подсвирна мелодия една.
Жената го подмина,
веднага се разбра, че трябва й компания,
с възвишени слова.
Тогава се загледа в безсмъртната луна ,
запя си тихо песничка
и любовта възпя...

-------------