Из "Въведение в маркучологията" – Техника на изхождането

Един от основните проблеми на маркучологията е техническата страна на същинския процес – изхождането по голяма нужда. За да може да се вникне в дълбочина по въпроса, проф. д-р Клиинботъм предлага същинският процес да се разложи на няколко подпроцеса, всеки от които се нуждае от овладяването на различни по характер и сложност техники, зависещи от редица предпоставки, които от своя страна придават различни нюанси и оформят в цялостен и завършен вид техническата страна на оптимално протичащия процес на изхождане по голяма нужда. Необходимо е да се подчертае още в самото начало, че пренебрегването на който и да е от подпроцесите по изхождане ще доведе до неадекватно тълкуване на обективната същност на останалите, откъдето неминуемо следва разминаване с оптималния вариант за извършване на цялата процедура и съответно нарушаване на душевния комфорт и работоспособност на организма.

Ето и основните подпроцеси на същинския процес, така както са формулирани от проф. д-р Клиинботъм:

– Усещане и осъзнаване на получената вътрешна необходимост за продуктоотделяне.

– Вземане решение за започване на процедура.

– Търсене на подходящо място за изхождане и предмет за странично занимание по време на процедурата.

– Заемане на позиция.

– Същинско изхождане.

– Получаване на усещане за вътрешна удовлетвореност и вземане на решение за прекратяване на процеса, т.е. за преминаване към завършителната процедура, което е обект на следващата глава на настоящия трактат.

Всеки от набелязаните шест основни момента ще бъдат разгледани поотделно с необходимия научен подход.

1. Усещане и осъзнаване на получената вътрешна необходимост за продуктоотделяне

Този момент започва с едно познато вътрешно усещане, което някои маркучолози наричат “напън”. Според проф. Клиинботъм по-удачния термин е “overstrain”, което, преведено на български, ще рече “напрягане” и то доста усилено, въпреки че много рядко вътрешното напрежение надхвърля 10 kPa. То обикновено варира в доста широки граници. Установена е връзка между вискозитета на изпражнението и вътрешното напрежение, въпреки че въпросът за влиянието на вискозитета върху напрежението е все още спорен. Някои авторитети в тази област държат за взаимното и необратимо влияние на вискозитета върху напрежението, т.е. че последното е в пряка зависимост от предпоследното. Mнението на школата на проф. Клиинботъм е (все още непризнато официално), че вероятно и едното, и другото са вторичен отглас от някакъв все още неизвестен ни процес, който се характеризира с параметър, който не познаваме, или ако познаваме, то не сме осъзнали, че е точно той. С други думи и вискозитета, и вътрешното напрежение зависят обратно пропорционално помежду си, но са в непосредствена зависимост от друг, засега неизвестен параметър. Единственото, което може да се твърди със сигурност, е, че с увеличаване на вискозитета напрежението намалява. Това довежда до две основни предпоставки, водещи в края на краищата до един и същ резултат – невъзможност за спонтанно протичане на отделителния акт. Причините са следните: първо – при увеличаване на вискозитета, силата, необходима да изтласка изпражнението навън, нараства (по лесно обясними причини – увеличаване на вътрешното триене и пр.). От друга страна тази сила е в право пропорционална зависимост от вътрешното напрежение (overstrain), което пък зависи обратно пропорционално от вискозитета. Значи, освен, че всеки от тези фактори (вискозитет и вътрешно напрежение) е достатъчен да доведе до невъзможност за спонтанно изхождане, то те никога не действуват поотделно, а винаги едновременно.

След тези кратки разяснения можем да формулираме знаменития закон на Клиинботъм за овърстрейна.

Закон на Клиинботъм за овърстрейна:  Усилването и намаляването на влиянието на вискозитета и вътрешното напрежение става винаги едновременно и с еднаква интензивност.

За огромното значение на закона за овърстрейна може да се съди по следствието, което автоматически се прави от току що формулирания закон, а именно:

Успеем ли да намалим влиянието на единия от тези фактори, то ние автоматично намаляваме с точно толкова и влиянието на другия фактор.

Засега практическата полза от този закон е, че не е необходимо да се грижим по някакъв начин за постигане на оптимално вътрешно напрежение, както са правели древните йоги, и то с изключително сложни технически похвати. Достатъчна е само грижата за поддържане на вискозитета в необходимите граници, а вътрешното напрежение ще дойде от само себе си. Или както казва проф. д-р Клиинботъм: “Поддържайте вискозитета на изпражнението и ще си осигурите необходимото напрежение”.

2. Вземане решение за започване на процедура

С констатацията за наличието на необходимото вътрешно напрежение завършва първият подпроцес. Преминаването към отделителната процедура не винаги се извършва незабавно след него, освен в случаите, когато напрежението клони към своя максимум. С други думи, вътрешното напрежение е най-значимият, но не единственият фактор, необходим за започване на отделителния акт. Преди това трябва да се уточнят следните няколко въпроса:

1.  Дали напрежението е достатъчно, за да ни откъсне от заниманието ни в момента?  –  Тук зависимостта е следната: колкото по-приятно и интересно е заниманието ни, толкова по-голямо напрежение е необходимо, за да ни откъсне от него. Валидно е, разбира се, и обратното – при неприятно занимание е достатъчно и най-слабото усещане на напрежение, за да ни закара на отходното място. Трябва да се има предвид, че, като правило, напрежението, веднъж появило се, нараства с времето, докато достигне своя максимум, след което се изменя по синусоидална зависимост до момента на изхождането. Друго правило е относно връзката между времето на изхождане и големината на напрежението в началния момент на изхождане.

Тези няколко правила могат най-ярко да се илюстрират с факта, че войниците извършват отделителния акт за изключително кратко време, къде да е, и се чувствуват приятно облекчени, докато служащите на свръхсрочна служба старшини и офицери (особено старшините) провисяват една голяма част от времето си в тоалетните и като резултат се оплакват от неприятна тежест в стомаха, респ. понижена работоспособност, която никога и при никакви обстоятелства не може да се повиши, затлъстяване, лошо настроение и пр. – все следствия от неправилно подхождане към отделителния процес.

2. Има ли в непосредствена близост подходящо отходно място (нужник)?  –  Възможните отговори са: “Има”, “Няма” и “Има няколко на почти еднакво разстояние”.

Първия случай няма да разглеждаме, при третия могат да възникнат проблеми от рода на тези на Буридановото магаре,[1] но най-съществени проблеми създава вторият случай. Тук, за съжаление, не може да се предложи универсална рецепта, по-скоро е необходима известна доза изобретателност и умение бързо и ефективно да се реагира при тежка ситуация в непозната среда. За любознателния читател препоръчваме справочника на проф. д-р Клиинботъм “To get into trouble”[2] , където са описани 236 случая от този род със съответни съвети за най-неопетнено излизане от ситуацията. Трудността за използване на гореспоменатия справочник идва от факта, че човек рядко носи тази книга със себе си, а и когато му се наложи да я ползва, той обикновено няма нито време, нито желание. Единствен вариант остава предварителното изучаване на тънките моменти, описани във тези 236 случая на проф. д-р Клиинботъм.

3. Има ли на разположение предмет, с който да се извърши завършителната процедура?  –  Решението на този въпрос не е леко, въпреки че той е на по-ниско ниво на важност в сравнение с предходния. Лично авторът е решил за себе си този въпрос по най-простия начин –  като носи винаги със себе си тоалетна хартия, но по-голямата част от населението не успяват да се справят с тази задача. Въпросът ще бъде разгледан подробно в главата “Завършителна процедура”.

3. Търсене на подходящо място за изхождане и предмет за странично занимание по време на процедурата

По какви показатели може да се съди дали едно отходно място е подходящо или не, ще бъде разгледано в следващата точка “Заемане на позиция”. Тук ще се спрем на възможните странични занимания по време на отделителния акт и ползата, респ. вредата, от тях.

Най-разпространеното странично занимание според проведените проучвания на проф. Клиинботъм е четенето на вестници или списания. Ще се опитаме да изброим и останалите занимания, без да претендираме за спазване на някакъв ред на разпространеност.

Те са: четене на книги, рязане и почистване на нокти, пушене, дъвчене на дъвка, чоплене на слънчогледови и др. семки, пиене на кафе (по-рядко други течности), пеене, свирене с уста (рядко с музикални инструменти), рецитиране на стихотворения, чистене на уши, бръснене (много рядко миене на зъби), лъскане на обувки, шиене (копчета, кръпки или бродиране – без значение), плетене, слушане на музика (от транзисторен радиоприемник или walkman), гледане на телевизия, говорене по телефона (или с други лица на живо, ако условията позволяват), мислене за разни странични неща.

Вероятно списъкът със странични занимания, съпровождащи основния процес, може да бъде разширен и допълнен, но на настоящия етап от развитие на маркучологията не е измежду приоритетните й задачи да изследва полета на въображението на индивиди, изпитващи органическо отвращение от самата мисъл за този така необходим за всяко живо същество процес. Разбира се, известни са и крайности в тази област, напр. изпълнители на основния процес преди заемането на позиция си приготвят масичка с аперитив, салата, супа и основно ястие, като десерта оставят за след изпълнението на завършителната процедура, т.е. след процеса. Други, по-скромни индивиди, си държат в тоалетната на специална поставка комплект ребуси (кръстословици, судоку и т.н.) и пособие за писане (молив, писалка, химикалка), като по този начин смятат, че постигат едновременно двоен ефект – отклонение на мисълта от основния процес (който те считат за неприятен и недостоен за тяхното внимание), а от друга страна –  повишаване гъвкавостта на мисълта чрез занимаването с всевъзможни главоблъсканици.

Друг изключително краен вариант (от гледна точка на цивилизования “здрав разум”) е монтирането на две гърнета в едно помещение (едно срещу друго) с помощна масичка между тях. Този вариант се ползва в два случая: когато двама съжителстващи индивиди ежедневно получават позивни за изхождане по голяма нужда по едно и също време на денонощието; втори вариант (който е допълнение на първия) – когато тези двама се стремят да прекарат цялото възможно време заедно. Задължителна предпоставка за изпълнението на такъв вариант е двамата изпълняващи процедурата да са толкова близки по душа и сърце, че всеки от тях да може да приеме като своя миризмата на изпражнението на другия. В тези случаи помощната масичка се ползва за игра на карти, табла, шах, пиене на кафе или чай със съответните бисквитки или сладки и т.н. От маркучологична гледна точка това е “съвършената любов”, но доколкото сърдечните любовни трепети не са обект на изследване на тази наука, случаят е описан само за пълнота.

В някои други случаи индивидите оправдават страничното занимание с липсата на достатъчно време, което уплътняват докато изпълняват основния процес на изхождане по голяма нужда. Това, разбира се, говори за недобра организираност, иначе казано некомпетентност и неспособност за гъвкава политика при организацията на ежедневните задачи, но малцина са тези, които чистосърдечно биха си признали тези недостатъци. В общи линии, при оправдание, че процесът ги е “хванал” в “цайтнот”, т.е. на вратата, когато трябва да излязат и да извършат някаква спешна работа, в този случай най-често срещаните странични занимания са: бръснене, миене на зъби, приготвяне на прически или маникюри, гримиране (за дамите), лъскане на обувки и т.н. Вероятно някои индивиди постигат и по-висши успехи в тази насока, напр. гладене на ризи и панталони, обличане на горната част на тялото, връзване на вратовръзки и папийонки и т.н., но те са по-скоро изключение от общото правило. Отново повтаряме – най-често срещаното странично занимание в продължение на столетия е било и си остава четенето на вестници и списания (в предишните векове – от тези, които са можели да четат, разбира се, останалите са се вглъбявали в мисли къде точно са в момента овцете и кравите им, коя от нивите е наред да бъде изорана, засята или ожъната и т.н.).

Причината за възникването на цялата тази странична дейност се крие във факта, че самият отделителен процес е неприятен за нормално цивилизования човек и чрез тези деяния той се стреми да го отдалечи от себе си. Разбира се, има и изключения – тези хора обикновено се радват на завидно здраве (именно по тази причина) и ако заговорят за това, околните културни и възпитани ги мислят за простаци (това е най- точната дума).

Mнението на проф. д-р Клиинботъм е категорично – никакви странични занимания, ако искате добро здраве и самочувствие. Ще изгубите няколко минути, но за сметка на това ще бъдете стократно възнаградени с бодрост, оптимизъм, лекота и т.н. Единственото, което трябва да се прави по време на изхождането, е концентриране на мисълта върху самото изхождане (върху психическата страна на въпроса е предвидена отделна глава от настоящия трактат).

4. Заемане на позиция

Заемането на правилна позиция е важна предпоставка за оптимално извършване на изхождането. Според древните йогистки учения възможните пози са около хиляда (Патанджали описва измежду неговите шест хиляди йогистки пози 300, които потенциално могат да бъдат ползвани за тази цел). Според проф. д-р Клиинботъм основните пози на съвременния цивилизован човек са две: клекнало и седнало положение. От тези две основни пози произлизат и всички останали пози, поради което в маркучологията се разглеждат само те. Очевидно е, че седналото положение се изпълнява най-лесно и с най-малко усилия, поради което е предпочитано от всички. Това съвсем не означава, че то е най-доброто от гледна точка на оптималното изхождане. Единственото му предимство е, че се изпълнява без усилия и от съвсем нетрениран човек. Недостатъците му в сравнение с клекналото положение са доста. Тук ще приведем някои от най-основните предимства на клекналото положение в сравнение със седналото.

Първо – При клекнало положение се притискат коремните мускули, което води до по-голяма изтласкваща сила, респ. по-пълно изпразване на стомашно-чревния тракт.

Второ – При клекнало положение се получава разтваряне на големите бузи, което води до по-добър изход на изпражнението и до по-малко зацапване на задната цепка.

Трето – Тъй като клекналото положение се изпълнява с малко по-големи усилия, при него се избягва излишното застояване, което е тенденция при седналото положение.

Съветът на проф. д-р Клиинботъм е: Използвайте клекналото положение винаги, когато имате възможност! Това ще Ви осигури най-пълно изпразване на съдържанието на дебелото черво.

Тук му е мястото да споменем и няколко думи относно техническата реализация на отходните места. Трябва да се признае, че научно-техническата революция почти не е засегнала този участък от човешката дейност, т.е. отходните места все още не създават необходимия уют и не спомагат за оптималното протичане на процеса. Преди да дадем препоръките си ще направим кратък обзор на състоянието им.

Както вече споменахме, позите за изхождане са две и съответно можем да разделим и отходните места на две категории – гърнета и клекала.

Гърнетата се изпълняват главно в два варианта – с предни дупки и със задни дупки[3]. При варианта “предни дупки” изпражнението попада върху хоризонтален порцеланов улей, откъдето след извършване на изхождането се измива със силна струя вода и се изпраща в канализацията. При “задните дупки” изпражнението попада непосредствено във водния слой на водната възглавница на сифона. Предимствата на този вариант са: необходимо е по-малко количество вода за отнасяне изпражнението в канализацията; при попадане на същото във водния слой част от миризмата се поема от водата, т.е. по-малко замърсяване на атмосферата. Съществен недостатък е че при по-твърдо изпражнение е възможно при попадането му във водата да се получи изпръскване на задната част на организма. Този недостатък е избегнат при “предни дупки”, където освен това е предвидена възможност и за упражняване на визуален контрол над изпражнението.

Заемането на позиция при изхождане в гърне не предполага голям избор, поради наложеното ограничение от монтираната пластмасова (или порцеланова) седалка. С други думи заелият позиция е принуден, съобразно разположението на седалката спрямо тоалетната чиния, да се изхожда винаги по един и същ начин и изхожданият продукт да попада винаги на едно и също място. Известни са допълнителни приспособления, които се поставят върху седалката (допълнителна седалка с по-малък отвор), за да може гърнето да се използва и от деца, но тези приспособления не променят “идеологията” на ползване на гърнетата.

Клекалата се изпълняват стандартно с еднакви размери и с тях са снабдени почти всички обществени тоалетни. При извършването на процедурата извършителят е поставен пред една своеобразна дилема: или изпражнението да попадне точно в дупката и да си изпръска задната част с воден разтвор с неясно съдържание, или да попадне встрани от отвора и съответно да замърси прекомерно нужника. При сегашното положение за решаването на тази дилема се изисква известно умение – позата да бъде такава, че изпражнението да попадне точно на ръба на отвора, откъдето с леко изменение на посоката на движение да попадне под малък ъгъл във водния слой, с което се постига културно и високохуманно изхождане и което спомага трайно за претворяването на социалистическото съдържание на партийната политика в материална сила. Всеки друг начин на изхождане довежда до силно замърсяване на отходното място и е ярка демонстрация за липса на морал и етика на изхождащия се или, както казва проф. д-р Клиинботъм, “по състоянието на обществените тоалетни може да се съди за интелектуалното развитие на една нация”.

Не бива обаче да се пропуска и един на пръв поглед маловажен факт. При заемане на оптималната позиция, по причина различната дължина на краката на изхождащите се, много трудно може да се постигне правилна вертикална насоченост на ануса към дупката, ако ходилата на краката са стъпили на определените кракоподставки. Тъй като геометричното разположение “кракоподставки-дупка” е изпълнено в някакви стандартни пропорции (вероятно обосновани от дължината на долните крайници на т.нар. “средностатистически човек”), почти винаги ходилата на краката трябва да бъдат поставени не на определените за това места, а някъде другаде, което води до усложняване на позата и до излишен разход на енергия. Според водещите авторитети в маркучологията грижа на правителството на всяка страна е да организира разделяне на населението на групи според дължината на долните крайници, да уточни процента на всяка група и да снабди тоалетните с кабинки, разделени според съответните групи и в които разположението подставки за крака – дупки да бъде съобразно геометричния фактор на съответната маркучологична група.

Дилемата дали да се използва гърне или клекало е строго индивидуална и е въпрос на личен избор на изхождащия се. Когато обаче става дума за обществените тоалетни, изборът вече се определя не индивидуално от посетителите, а от архитектурното и конструктивно решение на строителите. Като по-добър вариант се приема оборудването на обществените тоалетни с клекала (в ислямския свят това е задължително, като до клекалата присъства нискомонтирана чешмичка с канче под нея). Напоследък обаче в цивилизованите страни (включително и в България, в която в годините на прехода се наблюдава засилен стремеж да се надминат във всичко пошло, кичозно, грозно, грубо, нерационално, нефункционално, гадно, противно и т.н. и най-развитите цивилизовани държави) се появи и разрасна модната тенденция обществените тоалетни да бъдат оборудвани с гърнета. Като правило много рядко може да се открие индивид, който с охота да седне на седалката на тоалетната чиния, без да е съвсем сигурен, че преди него на същата тази седалка не са седели оголените задни части на някой с кожно-венерическо или друго, също толкова неприятно, заразно заболяване. Тъй като посетителите на обществените тоалетни по принцип са в положение на крайна необходимост, не разполагат (по разбираеми причини) с излишно време да търсят по-подходяща тоалетна (с клекала вместо гърнета), те разрешават този въпрос с доста остроумни похвати.

Най-грубият подход в този случай е: вдигането на седалката, изкачването върху гърнето, стъпването върху него и ползването му като клекало. Това упражнение изисква някои допълнителни еквилибристични умения и задължителни предпоставки – сухи подметки и добро сцепление с фаянсовата тоалетна чиния, но като цяло се изпълнява без особени затруднения. В съчетание с другата модна тенденция – ниските преградни стени на отделните тоалетни кабинки, се получава доста интересна ситуация: стърчащата над вратата на кабинката глава на изхождащия се да наблюдава с жив интерес целия входящ и изходящ поток в обществената тоалетна, както и да бъде огледан от тях. В този случай четенето на вестници е непрепоръчително, даже невъзможно занимание. Наблюдавани са случаи, когато изхождащият се обсъжда с някои от минувачите (които вече са приключили с отделителната процедура, другите като правило не са много охотни за разговори) някои злободневни теми от местната и световна политика, тенденциите в борсовите пазари, капризите на времето, предстоящи и отминали футболни мачове и т.н. Ако обществените тоалетни не бяха разделени по полова принадлежност вероятно в тези ситуации биха се инициирали и разраснали доста многообещаващи флиртове с потенциално прерастване в сватби, но недалновидността на съвременните правителства и в този случай е на ниво.

Други, по-елегантни варианти за използване на обществените гърнета са предварителното им покриване със салфетки, носни кърпички, тоалетна хартия и т.н., а като най-висша форма на недодяланост се счита цялостното покриване на гърнето с вестник, в средата на който се пробива дупка и се сяда върху него. Последната форма на ползване на обществените гърнета се прилага най-често във влаковете, които също поголовно замениха клекалата с гърнета, и в които клякането върху тоалетната чиния е изключително трудно изпълнение, дори и по силите на професионален цирков еквилибрист.

5. Същинско изхождане.

Истинското продуктоотделяне е най-важният етап на извършване на големия отделителен процес, който според проф. д-р Клиинботъм е не само необходим за живота, а както казва Антоан дьо Сейнт Егзюпери е самия живот. За правилно провеждане на подпроцеса същинско изхождане е необходимо оптимално осигуряване на предходните четири подпроцеса. Само при подходящо съчетание на всичките подпроцеси може да се постигне пълното диалектическо единство между подготовка, изпълнение и завършване на един от ключовите моменти в човешкия живот, който се явява и като един от основните фактори за жизненост и благополучие. С казаното дотук съвсем не искаме да пренебрегнем значимостта на този подпроцес, а само потвърждаваме неговото място като важно звено за постигане на единство и цялост при изпълнението на процеса, като не бива да забравяме, че според проф. Клиинботъм качеството на изпълнение на един верижен процес се определя от най-слабото звено.

Оптималното извършване на подпроцеса същинско изхождане зависи от три основни фактора, чието умело съчетание ще доведе до безпроблемно отделяне на излишните натрупвания в организма – предпоставка за добро здраве и самочувствие. Основните фактори са:

– поза;

– действия по време на отделянето;

– концентрация на мисълта.

Първият от факторите е разгледан в точка 4 – “Заемане на позиция”, тук само ще напомним, че позата трябва да бъде стабилна от равновесна гледна точка и да осигурява максимално висока проходимост на изпражнението.

Вторият фактор – “Действия по време на отделянето” –  е от особено значение за процеса. За важността му може да се съди по факта, че от метода на Михов-Клиинботъм за действията произлиза и самото име на науката маркучология. Същността на метода се заключава в следното: Дълбоко йогистко дишане, с честота не по-голяма от 6 пъти в минута, съчетана с асаната наули. Разбира се, съществуват и други методи за действия в тази ситуация, но научният анализ доказва несъмнено предимствата на този метод, поради което и го препоръчваме на читателите. Не бива по време на отделянето да се извършва физически напън чрез повишаване на общото вътрешно налягане на организма. Това, освен че повишава налягането на кръвоносните съдове не допринася особено за изхода на изпражнението от организма. Методът на Михов-Клиинботъм довежда само до увеличаване на овърстрейна, откъдето като следствие се получава спонтанното и оптимално отделяне на изпражнението.

Третия фактор – “Концентрация на мисълта” съвсем не е така маловажен както изглежда на пръв поглед. Той в еднаква степен с метода на Михов-Клиинботъм влияе върху усилването на овърстрейна и в най-голяма степен съдейства за пълното изпразване на стомашно-чревния тракт.

Преди да се премине към концентрация по време на процеса, авторът препоръчва на нетренираните читатели да се занимаят с йогистките методи на концентрация – първоначално концентрация върху пламъка на запалена свещ, след което върху часовникова стрелка. Концентрацията върху свещ се извършва по следния начин: заема се седяща поза (лотос, полулотос или японски седеж – за съвсем начинаещи може и турски седеж) и се гледа в пламъка на запалена свещ, която се намира на разстояние един метър на височината на очите, като се мисли само за пламъка на свещта. Ако успеете да мислите само за свещта в продължение на една минута, значи сте готови да преминете към следващия етап – часовника.

Концентрацията върху часовник се извършва по следния начин: сядате, вземате часовник и започвате да гледате секундната стрелка, като мислите само за нея. След достатъчно време затваряте очите и си представяте часовника заедно с движещата се стрелка. Когато тя отброи в съзнанието ви около 15 секунди, отваряте очите и поглеждате часовника – стрелката на часовника и тази в съзнанието ви трябва да бъдат на едно и също показание. Повтаряте това, като постепенно увеличавате интервала на движението на стрелката в съзнанието ви, докато стигнете до една минута и повече.

След успешното изпълнение на тези два похвата, можете да преминете и върху концентрация по време на изхождането. В този случай мястото на което трябва да спрете мисълта си е сфинктера на ануса, като си представяте достатъчно ясно излизащото изпражнение. Критерия за оптимална концентрация е следният: При изхождане на границата на изход на изпражнението (сфинктера на ануса) се получава висяща част, чиято дължина зависи от няколко фактора – вискозитет на изпражнението, твърдост, якост на опън, т.е. физико-химични показатели и освен това като уравновесяване на вътрешното напрежение ще зависи и от овърстрейна. Концентрирайте се и върху тази висяща част. Ако успеете да определите правилно в съзнанието си дължината на тази част, значи сте постигнали необходимото единство и хармония между мисъл и действие, което е от особено значение не само за отделителния процес, а и за така необходимата според великия наш прочут, изтъкнат, бележит и знаменит професор-индолог, Кънчо Кънев, адекватност с природата.

Подпроцесът завършителна процедура ще бъде разгледан в следващата глава, а тук ще завършим с призива на проф. д-р Клиинботъм за висока култура и обществена отговорност, необходима от всеки гражданин за повишаване маркучологическата култура на съвременното общество.

--------------------

[1] Парадокс, наречен “Буриданово магаре”: “Едно магаре, поставено между две еднакво отдалечени и еднакво привлекателни купи сено, неизбежно ще умре от глад”. Първоначалният вариант на този “парадокс” е изказан от Данте (1265-1321): “Свободният човек, поставен между две блюда, еднакво отдалечени и еднакво привлекателни, по-скоро би умрял от глад, отколкото да забие зъби в едното от тях”.

Истината е, че този парадокс не е създаден от самия Жан Буридан (1300-1358). Той е споменат за пръв път от Аристотел, питащ се как куче, изправено пред избора между две еднакво изкушаващи храни, би могло да направи разумен избор между тях. Буридан не обсъжда този проблем. За сметка на това той е привърженик на моралния детерминизъм, според който, освен в случай на невежество или външни пречки, човек, изправен пред алтернативни действия, винаги би избрал по-доброто. Буридан допуска, че волята би могла да забави избора, за да оцени по-добре възможните последствия от избора. По-късни автори (Шопенхауер, 1788-1860) иронизират този възглед, описвайки магаре (Буридан обичал да дава примери най-вече с магарета), което, изправено пред две еднакво желани и достъпни купи сено, би умряло от глад, докато обмисля решението си.

[2] Cleanвottom, D., To get into trouble, Cleanbottom Publishing House, Royal Society of Chemistry, Cambridge, UK, 1989, 410pp.

[3] Трябва да се има предвид, че маркучологичната терминология в случая се различава от възприетата от фаянсаджии и прочее “майстори” на бани и тоалетни – според тях определението “предни” и “задни” зависи от местоположението на изходния отвор, който свързва гърнето с общата канализация. В маркучологията гърнетата се определят като “предни” и “задни” дупки в зависимост от мястото на отвора, начало на сифонния воден слой. И в двата случая посоката се определя от положението на заелия позиция за изхождане индивид.

Денчо Михов, "Въведение в маркучологията", Бургас, 2010.