Основният философски въпрос или колко дявола могат да се съберат на върха на една игла

Основният философски въпрос през познатия ни период на развитие на научната мисъл, винаги е бил: Кое е първичното – материя или съзнание? През различните епохи е надделявала една или друга школа и то не толкова с научно обосновани доводи, колкото благодарение на безпрекословния авторитет на водачите на тези школи.

Съвременните философи, възпитани в дух на младото хегелианство и най-яркият представител на това идейно течение – Карл Маркс (които обърнаха учението на Хегел с краката нагоре), се усмихват пренебрежително на този въпрос и най-често отговарят с презрение: “Не ме занимавайте с глупости! Ами то си е очевидно, че първична е материята, а съзнанието е функция на високо организираната материя.” Очевидността на този постулат се заключава единствено във факта, че това твърдение е изказано лично от Маркс.

Съвременните теоретици, занимаващи се с природни науки (физика, химия и пр.), подхождат по-внимателно към въпроса, като го формулират по следния начин: “Материя или енергия”. За тях съзнанието е функция не на високо организираната материя, на концентрация на определен вид енергия, а високо организираната материя, в противовес с втория постулат на термодинамиката (за енергията), е вследствие концентрацията на една от разновидностите на енергията, наречена още от Берцелиус – vis vitalis.

Основният философски въпрос и до днес не е решен. Той обаче поражда редица подвъпроси, над които усърдно са си тормозели умовете цяла плеяда велики мислители през Средновековието. Такива въпроси са: “Кое е първичното – кокошката или яйцето?”; “Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла?”; “Познаваем ли е светът” и т.н., да не говорим за философския камък, в чийто търсене се е развила на висота алхимията.

Съвременните философи окачествяват всички тези въпроси като глупави, без да могат да им дадат някакъв смислен отговор, а всички техни предшественици, размишлявали по тези въпроси – като кръгли глупаци.

Моето лично мнение, като лаик във философията, е, че преди да се търси решение на основния философски въпрос, трябва да се даде логичен и недвусмислен отговор на парадоксалните подвъпроси.

На въпроса: “Познаваем ли е светът”, съвременните философски светила постулират със същата ехидна усмивка: “Разбира се, че е познаваем, а агностиците са глупаци!” Няма да споря с тях, за да не изпадам в Сократовото състояние на умора. Само бих им задал няколко въпроса, на които да се опитат да ми отговорят или да екстраполират след колко време (години, векове или хилядолетия) научната мисъл ще има отговор на тях. Например:

Кой номер ще бъде последният химичен елемент в Таблицата на Менделеев?

Коя е най-малката частица (и тя всъщност свойства на корпускула или на вълна трябва да притежава)?

Колко е голяма Вселената (диаметър, брой звезди)? (Отговори от рода на безкрайно голяма или безкрайно малка са слабо казано – ненаучни.)

Какво е енергия?

Каква е разликата между материя и енергия? Дали въпросът ми не звучи като: каква е разликата между синия и червения цвят? Защото тук не става дума за разлика като характеристика, например дължина на вълната, а като природа – и двете са светлинни вълни. Ами нали за най-малките ни познати частици – кварките, ние не знаем със сигурност какво точно са – материя или енергия, или и двете, а и дали изобщо съществуват. Какво ще кажете срещу твърдението, че енергията и материята са различни форми на проявление на една и съща субстанция (която Спиноза нарича Бог, а съвременните философи могат спокойно да нарекат философска категория) и т.н., и т.н. Списъкът на въпросите, на които не можем да отговорим, е много по-голям от въпросите, на които можем да скалъпим нещо като отговор.

Въпросът за кокошката и яйцето е също все още без отговор.  Някои подразделения на протестантското християнство са категорични: “В Библията е казано: “... и сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им...” (Битие, 2:21), следователно първо Бог е създал кокошката, а тя после е снесла яйце”. Бих се съгласил с тях, ако могат да докажат, че Библията наистина е боговдъхновена, а не сбор от нелогични изстъпления на слабоумни и ексцентрични дисиденти, наричащи себе си пророци.

Застъпниците на съвременна модерна теория за големия взрив пък са на обратното мнение. Щом  една цяла вселена може да се пръкне от яйце, защо да не може и една кокошка да се излюпи от яйце?... Ограничеността и на двата възгледа идва от факта, че възприемат яйцето и кокошката като две различни субстанции. Първоначалната презумпция би трябвало да бъде, че и едното и другото са различни модуси на един и същи атрибут на основната субстанция. Или казано по-просто – и яйцето, и кокошката са различни форми на проявление на едно и също съдържание. Само поставен на тази основа въпросът може да позволи вникване в дълбочина и изследване с научно-математически подходи. С други думи, този въпрос е материалистичен израз на математическия въпрос – кое е първичната функция – синус или косинус. Единствената разлика между двете математични функции е в отправната система, т.е. и синусът, и косинусът са една и съща функция, разглеждана при различно отместване на една и съща координатна система  – пример за единство и борба на противоположностите – антагонизъм между различните проявления на една същност.

Въпросът “Колко дявола могат да се съберат на върха на една игла” на пръв поглед изглежда глупав или по-точно несериозен. При по-внимателното му осмисляне се пораждат няколко допълнителни въпроса. Преди всичко, щом въпросът опира до брой, трябва предварително да се уточнят някои количествени параметри на иглата и на дявола.

На първо място: Каква е площта на върха на иглата (в кв.м, тъй като за момента е унифицирана SI). Втори въпрос: Какъв е размеръг на един дявол. Този въпрос е с по-висока сложност от първия. Първоначално трябва да се определи обемът на един дявол, след това трябва да се уточни формата му – дали е правилна или неправилна обемна фигура. Ако е неправилна фигура, трябва да се уточни по какъв начин ще застане този дявол на върха на иглата, тъй като ни интересува каква площ се заеме, колко плътна ще бъде подредбата. Различните форми позволяват различна плътност на опаковката. Иначе казано, каква е средната площ, необходима за настаняването на един дявол.

Ще ви предложа моето виждане по този философски въпрос, нелишено от слаби страни, произлизащи предимно от трудностите, свързани с количествената оценка на основните параметри на двата обекта.

Първо: Колко кв. м е площта на върха на иглата?

Логичен отговор: Зависи от иглата. Вземете един комплект игли и ги измерете. Разликата между тях е сериозна в зависимост от вида на иглата и от степента на заостреност на върха. Значи трябва да се въведе унифицирана мярка, служеща за отправна система. За целта въвеждаме хипотетичния “стандартен водороден иглен връх”. Това ще представлява игла, чийто връх завършва с един водороден атом . Следователно, ако приемем водородният атом за сфера с диаметър 1 Å (ангстрьом) или 10↑-10 м2, то свободният връх на иглата ще има площ половината от площта на тази сфера (приемаме, че другата половина е свързана с останалата част на иглата, следователно там дяволи няма как да застанат). Повърхността на едно полукълбо е 2 пъти площта на сечението му или 2πdd/4= π(10↑-10)2/2= (π/2)*10↑-20.

Първо уточнение: Въведохме стандартен водороден иглен връх с площ приблизително 10↑-20  m2 .

Второ: Колко ще бъде голям един дявол?

Логичен отговор: Всеки дявол е с различни размери. Затова въвеждаме “среден дявол”, който приемаме, че има сферична форма, а необходимата му площ за заемане ще бъде страната на куба, описан около тази сфера – или това е квадрат със страна диаметъра на сферата.

За да определим обема на един среден дявол ще изходим от презумпцията, че дяволът е абсолютна противоположност на Бог. Следователно обемът на дявола ще е равен на реципрочната стойност на обема на Бог.

Колко е голям Бог?

Според Спиноза Бог е тъждествен с Вселената. Тук е основната трудност. Никой не знае колко е голяма Вселената. По тези причини ще се ограничим в рамките на нашата Галактика. Ще приемем (макар и доста грубо), че в нашата Галактика има 100 милиарда звезди, отдалечени средно по на 5 светлинни години една от друга или описаният квадрат ще бъде със страна 500 милиарда светлинни години. В метри това прави 365.24.3600.3.108.5.1011= 4,73.10↑27 m, или площта на “божия” квадрат е 2,24.10↑55 m2. Следователно площта на дяволския квадрат е реципрочната стойност на това число, т.е. 4,46.10↑-54 m2.

Оттук сметката е проста. Площта на върха на иглата разделен на дяволския квадрат е равно на 10↑34 бр.д./с.в.и.в. (брой дяволи за среден водороден иглен връх).

Тези числа са силно приближени и по тях може да се спори не по-малко, отколкото се е спорило по основния философски въпрос. Без да коментирам адекватността им, ще се опитам да направя няколко пояснения.

Приемаме Бог на Спиноза, но не Бог-Вселена (според Спиноза), а Бог-Галактика. Приемаме постулата на Нилс Бор, че новата теория трябва да включва в себе си старата като частен случай (така например Римановата геометрия включва в себе си като частен случай Евклидовата). На тази основа предполагаме, че Богът на Спиноза (който за нас е Бог-Галактика) е частен случай на една надспинозна теория (засега все още не се е намерил кой да я развие), обобщаваща цялата организация и йерархия на Боговете. Следователно монотеизмът е частен случай на политеизма. И тъй като на Земята са се подвизавали над 6 милиона божества, следва, че  броят на галактиките във Вселената е поне 6 милиона (тръпки ме побиват, като си помисля, колко ли пък са дяволите).

Да се върнем на числото 10↑-34. За по-голяма яснота ще въведем понятието “прободно действие” на една игла. Тъй като в SI няма дименсия за този параметър, отъждествяваме едно прободно действие с едно физико-химично действие или 1 J.s (Джаул по секунда). Връзката вече наистина е очевидна. Ако един изцяло запълнен с дяволи връх на игла има прободно действие 1 J.s, то на всеки среден дявол се пада точно един квант действие ~ 10↑-34 J.s. Или още по-ясно един квант действие, или константата на Планк (ħ  =1,062.10↑-34 J.s), се равнява на количеството на действие на един дявол. Тъй като дяволът е най-малката частица на света (в противовес на Бог – най-голямото – съзнателно избягвам термини от рода на “безкрайно”), то и най-малкото количество действие ще бъде неговото. Нямам информация как Макс Планк постулира и определя количествено дяволското действие – твърде е вероятно този постулат да е почерпен от дяволските сили.

И още нещо – не винаги една игла ще има прободно действие 1 J.s, защото нейното действие ще бъде пропорционално на заетите от дяволи позиции на върха.

В заключение: Всяко привидно противоречие при дълбоко вникване и осмисляне потвърждава единството на същността, а да не забравяме, че същността това е Бог. Всяка прибързана и повърхностна критика има за цел единствено да ни раздели от Бог. И да не забравяме за високо организираното действие на дяволската материя и тромавия антагонизъм и противоречия, делящи ни от Божествената същност.