Под небето на Еркеч

Сведенията за историята и етнографските особености на Еркеч са много. Исторически бележки за това планинско село, намиращо се в източния край на Стара планина, правят братя Шкорпил (1892) и Петър Делирадев (1953). През 1902 г. д-р Любомир Милетич приема селата Еркеч и Голица като отделна от балканското население група на базата на носията и диалекта им, а през 1905 г. отделя “еркечкия говор” като обособена диалектна единица. Несметно е и фолклорното богатство на Еркеч – с. Козичино, Община Поморие. В тази книга е събрано значителна част от него – дело на Стойка Кънева.

Стойка Кънева е родена в с. Козичино (Еркеч) през 1941 г. Завършва педагогическото училище в Бургас (1960). След това се завръща в родното си село и 37 години работи като редовна начална учителка. През 1962 г. е изпратена в Ямбол на курс за ръководители на самодейни танцови колективи. От края на същата година ръководи фолклорния състав при читалище “Просвета” в с. Козичино до сетните си дни през 2007 г.

Любовта на Стойка Кънева към богатството на еркечкия фолклор се заражда още в детските години. “От майка си дължа любовта към народната песен – признава тя. – Тя пееше хубаво и знаеше много народни песни. Умееше да изживява радостта и скръбта в песента”. И тази любов към автентичния фолклор определя репертоара на самодейния състав при читалище “Просвета”. Изучаването, съхраняването и възкресяването на богатите фолклорни традиции в с. Козичино правят силно впечатление при участието на състава в националните събори в Копривщица, в републиканските фестивали на художествената самодейност, на традиционните окръжни събори “Босна пее” и други.

Вълнуващи са и изявите на международната фолклорна сцена в Загреб, о. Кипър, на международния младежки фестивал в Приморско, на фестивала на крайдунавските страни в Русе, на международния фолклорен фестивал в Бургас и други. За кратко време богатството и своеобразието на еркечкия фолклор се превръща в лице на с. Козичино.

Книгата “Под небето на Еркеч” не е само сборник с материали за нуждите на ръководения от Стойка Кънева състав. Събраното в тази книга е сериозен опит за изучаване и съхраняване на всички празници и обреди, които някога са съществували в Еркеч – с. Козичино. В увода и първите части на книгата са следвани тенденциите и вижданията, че фолклорът е ценност – историческа и естетическа. От следващите страници става ясно, че книгата е съставена и с разбирането, и с усещането за времето, когато фолклорът е бил и начин на живот. Писана е и с яснотата, че в празниците и обредите е “отложено”, “кодирано” знанието за този начин на живот. Стойка Кънева добре разбира, че местната традиция някога е била нещо цялостно, че всеки елемент от нея е важен.

Много изследователи на традиционната култура са се интересували от Еркеч. Много от тях са контактували със Стойка Кънева. В разговорите ни Стойка щедро споделяше това, което помни и мисли за богатството на еркечкия фолклор. Това богатство, любовта към родното място, към културата-майка са двигателите за написването на тази книга.

И стремежът към съхраняването на паметта за цял един свят – света на Еркеч.