Е-списание

Сънищата ми утеха са
за изминалите дни в тревога,
за годините набързо изживяни
и за чувствата, раздадени без воля.

Далече съм от теб, Рила планина,
а от ручея ти искам жаждата да утоля,
да мога с кристалната вода очите си да мия
и от свежестта на Рилската река сърцето да наситя.

Искам са се сгуша в теб и да заспя,
а повеят да ми донесе горските цветя,
и в прегръдката на разноцветни есенни листа
в танц с феите надалече да се понеса.

Като узрял кестен се пропуква есента,
листата сякаш поръсени със злато
затрупват стъпките и лятната следа,
посрещат зимата задала се от рано.