Познаваме творчеството на Живка Шамлиева, която живее в Париж, но редовно гостува в родината си, с редица интересни книги. Сред тях ще спомена романите “Жени на кръстопът”, “Старомодни разкази”, “Белегът”, “Ако Алекс го няма”, биографичната “Изстрадани звуци” и пр.
Историята на нашата литература се радва на светли бисери, в които грее образът на българката. Той е школа по иконопис, а ликовете се рисуват от авторовото сърце. Трудно ще посочим перо, недокоснало спомена за майка и любима...
Времето беше студено, ветровито и за гарнитура ръмеше онзи ситен тукашен дъжд, който просмуква с лепкава влага, дори когато си с дъждобран. Добри Златанов и един негов приятел бързаха да се приберат. Вървяха мълчаливо по булеварда. Хора почти нямаше. Само доста далеч пред тях с ленив ход се движеше някаква група...
Тътне небето. Отново разперват
тъмни кошмари криле от метал.
Снарядът се врязва в земята, където
асфалтът е спукан, а дъжд от напалм
отмива прахта и поглъща срама й...
“Има и такива любови” е третата книга на Тонка Чанкова (Бургас, 1955) – педагог по професия, с 40-годишен стаж като учител по математика, майка на три деца и баба на четири внучета. Книгата излиза след заглавията “Уроци след последния звънец. Писма до моите момичета и момчета” (2017) и “Мечта за България” (2019), появили като един късен дебют в прозата.
Мога да заявя от позиция на личен опит, че нищо не е по-дразнещо от това да отъждествяват произведенията ти (т.е. библиографията) с теб самия (т.е. биографията)... Е, като редактор на настоящата, дебютна книга на Яна Панова, ще си позволя да направя тъкмо това ‒ или поне да обединя впечатленията си от личното познанство с прочетените произведения...
