Бургаски вечери
Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, откъде взехте
толкова синя, добра тишина.
Не сте ли слизали ничком по гребена
на уморените, вечни вълни,
гдето почиват синьо зелени
бури, родени от зли ветрове.
Там е зеленият бряг на мълчанието.
Чайки и гларуси там не летят.
Там е закотвен черния вятър,
мъртвия хор на стария свят.
Спомени, спомени идват отлитат.
Стари приятели от минали дни.
Вий не забравяйте, кой ви остави
толкова синя добра тишина.