Джобното ножче

Джобното ножче

Странни мисли се реят из главата ми при таи болнична обстановка. Пренесъл съм се на панаира, а наоколо виенски колела, стрелбища, амбулантни търговци. А края тях народ, народ, яйце да хвърлиш, на земята няма да падне. От всички посоки гъмжат приказки и подсвирквания на панаирджиите. Какво да описвам повече, мигар не сте били или чували нещо за Карнобатския панаир? Ако ви падне път, не подминавайте и вижте с очите си този пъстър свят.

Само полицейският инспектор Петров нещо негодува и настроението му е противно на всеобщата радостна възбуда. През тези дни наоколо се навъртат много джебчии, които особено добре “работят” на гарата, когато панаирджиите се качват на влака. А това е неговия район. Ресторантите са претъпкани с хора, има и много пияни, завързват се свади, които често прерастват в скандали…

Отварянето на вратата и появата на лекарите ме връщат към действителността. Ставам от пейката, която е точно срещу операционната зала. Заставаме един срещу друг, видът на лекарите е доста уморен, започнаха преди два часа, а вече минава полунощ.

– Наложи се оперативно да отстраним далака, засегнат е тежко с остър предмет, вероятно нож. Нашата намеса, при наличните поражения, надяваме се ще бъде резултатна. Но опасност за живота на пострадалия все още съществува…

Лекарите остават в болницата. Сбогуваме се сдържано и аз тръгвам надолу към стълбите. Заедно с въпроса: кой от тримата е нанесъл удара с ножа?

Колата ме понася по мокрите улици на града. Фаровете осветяват закъснели минувачи, а те се пазят от струите вода, които хвърчат от локвите при преминаването ни. И тук улиците не се отводняват бързо при проливен дъжд.

В дежурната на гарата ме чакат инспекторът петров и началникът му Желев. Запознавам ги с информацията на лекарите. Желев мълчаливо продължава да драска нещо върху бял лист. Петров шумно става от стола и с нескрито възмущение изрича:

– Работно време не спазват, сервират на явно пияни хора, а ние само актове им пишем и нищо повече. Трябва нещо повече да се направи. А и тези панаири!...

Намесвам се и приканвам още веднъж да обсъдим фактическата обстановка. Времето неумолимо тече, а възможните версии са много. Уставно, според външния им вид, назовавам тримата с “Русият”, “Слабият” и “Възрастният”. И така, скандалът се подхваща още от бюфета на гарата, където Русият се спречква с пострадалия. След това пострадалият излиза навън, вероятно до тоалетната, връща се обратно и на вратата е посрещнат от Слабият. Той му казва, че не е хубаво да се карат. Пострадалият не приема забележката, почват да се карат. Свадата се пренася навън и на перона прераства в ръкопашен бой, при който не се разбира кой кого бие. Русият се заканва да убива, Възрастният е като разярен лъв, Слабият замахва наляво и надясно. Струпва се тълпа от хора.

В даден момент и тримата си тръгват по посока на града. Пострадалият пада на земята, от лявата страна на корема му дрехата се напоява обилно с кръв!

Пристигналият сержант Тодоров се понася след бягащите, приканва ги да спрат. Те усилват темпото, той стреля във въздуха. Възрастният и Слабият спират. Русият се шмугва в строящата се наблизо сграда. Сержантът е след него, намира го в една ниша и ги отвежда в дежурната на гарата.

Засега всички събрани доказателства са срещу Русият – свидетели потвърждават заканите му да убива, в нишата е намерено джобно ножче, зелено на цвят, и най-накрая – той само побягва при предупреждението на сержанта. Всичко това и буйният му нрав дават повод за определени изводи. В един момент ми се струва, че доказателствата вече потвърждават първата версия.

Само показанията на свидетеля Христов обръщат всичко това с главата надолу. Той, като очевидец, твърди, че Слабият е нанесъл удари с ножа. Никой друг не е видял удара. Но сам Христов не отрича, че е в лоши отношения със Слабият. Дали са достоверни показанията му? Само затова ли Слабият определя показанията му като преднамерени? А и това спокойствие на Русият! Просто да ти се пръсне главата. Възрастният мълчи, струва ми се, че нещо таи, но не смее да го каже. Поне веднъж изразът на лицето си да промени! А той е жълт като лимон, не мога да си го представя развихрен в разгара на боя. Така поне го определят свидетелите. Но при толкова изпит алкохол…

Навън вече се разсъмва, перонът се изпълва с хора. Започва работният ден. А нашият просто продължава.

Отдалече усещам по твърдата стъпка и скърцането на дюшемето завръщането на Петров. В лабораторията не са открити следи от кръв по ножчето на Русият. Първата версия отпада, всичко трябва да започнем отначало.

Повиквам Русият.

– Защо побягнахте при повикването на сержанта, хората казват, че гузният негонен бяга?!

– Страхувах се, имах нож в себе си, а от перона викаха, че е намушкан…

– А ножчето откъде имате и от кога?

– Слабият ми го даде преди седмица. Аз имах същото, но друг цвят, бригадирът ни беше там и видя всичко.

Ето нещо ново и съществено. Защото Слабият клетви дава, че през живота си нож в себе си не е носил. Нямало от какво да се брани, от нищо не се страхувал…

Поставям му въпроса ребром. Отговаря ми механично, може би си мисли, че Русият вече е хлътнал дълбоко.

– А да сте правили някаква размяна с Русият съвсем наскоро?

Слабият трепва, тялото му се изпъва като струна, очите бълват мълнии.

– Значи е казал! Добре! Но той се заканваше да убива, не аз…

– Питам къде е ножчето, другото аз ще преценявам!

– Мисля, че го оставих у дома.

Атакувам мигновено:

– Господин Петров, извършете незабавно обиск в дома му, минете през прокуратурата и уведомете районния прокурор.

Слабият се свива в конвулсия.

– Недейте, няма нужда, не безпокойте семейството ми, всичко ще си призная!

Дали ги е еня за семейството, не ми е много ясно, щом по цяла вечер седи по кръчмите. Подавам му стол, чаша вода и цигара.

– Аз го намушках, преди това той ме удари силно, алкохолът завря в главата ми и… Мислех, че никой не ме видя, бяхме на кълбо. Пуснах ножчето до тото-пункта, когато сержантът ни наближи…

Часовникът на гарата показва 7 часа сутринта. Намираме ножчето. Желев предлага да пием кафе в бюфета. Пие ми се и на мен, но не в този бюфет.

-------------------

Из “Редове от бележника на следователя”, Бургас, 2010 г.

-------------------