– Това перо от твоя черен котарак ли е?
– Не, перото е бяло.
– Да, от крилете му.
– Сигурно. Как се казваш? – попитах пространството зад оградата, откъдето идваше гласчето.
– Агапи. Какво правиш?
– Държа в ръцете си малки точици, от тях ще поникнат красиви цветя.
– Не ми обяснявай като на бебе – сееш семена.
Надникнах през оградата. Видях коленичило и опряло личице в пролуката пет-шест годишно момиченце. Новите съседи.
– На колко години си?
Агапи се изправи и отупа пръстта от коленцата си. Погледът на зелените очета ме срази.
– На 10, но не ми личат и зная какво правят големите момичета.
– Ще ми кажеш ли?
– Когато завършат училище, се срещат с момчета, женят се, после се целуват, а момчето поставя семенце в устата на момичето, то го гълта и се ражда бебе.
– А не може ли по-рано?
– Не, защото ще имат бебе и не могат да ходят на училище. След осем дни ще стана на осемнайсет години. Направо ще прескоча училището, ще си намеря момче, ще се целуваме... Мама и татко не се целуват и нямам братче или сестриче.
– А кога ще се научиш да четеш?
– Аз мога. Мога да пиша и смятам до 100.
– Кой те научи?
– Леля Спаска. Тя е с мен, когато мама и татко ги няма. Понякога ходят вечер в ресторант с важни хора. Виждала съм ги. Те са смешни, не разбират децата, не могат да говорят с тях и пушат!
– Ти май знаеш всичко?
– Не, когато стана майка, ще зная всичко и ще обичам, както е името ми. Затова бързам. Леля Спаска каза, че денят може да бъде година, ако го хранят. Аз се храня много и след осем дни ще бъда пълногодишна.
– Пълнолетна. А какво ще работиш?
– Никога няма да работя, защото трябва да имам време за децата си. Татко ще вземе на работа момчето, с което ще се целуваме и то ще има пари за нас и за екскурзии. А ти имаш ли деца?
Агапи се превърна в бяла въпросителна.
– Да, синът ми работи в голяма фирма като татко ти.
– А намерил ли си е момиче?
– Все още не.
– Доведи го след осем дни. Тогава ще мога да се целувам с него. Ще разрешиш ли?
– Той живее в чужда страна, далече от мен...
– Защо го прогони?
– Не съм го прогонила, той така реши и е щастлив.
– Добре. Хайде, стига си бъбрила, ами гледай цветята, ще ми трябват за булчински букет...
Със сериозен вид тръгна през градината – отнесен слънчев лъч. Какво ли щеше да ми каже след осем дни.