Нощна беседа
На татко ми, с цялата любов и уважение. Нощните ни беседи продължават някъде там...
Нощ и ден
Нощ, ден, ката ден...
Стрелките на часовника
отброяват зима, лято,
плач, смях,
кратките дни и дългите нощи,
думите, които извиват хоро...
Толкова е ясен образът ти нощем,
а денем си сянка, която ме следва.
Силен вятър, който докосва гърба ми.
Невидимата ти ръка извайва за мен
крила небесни, крила ангелски
крила серафимски.
Леки и красиви.
За да може
денят ми като час да мине.
И да настъпи нощта.
Тя ще е тежка, и ще е дълга,
но ще е само наша –
за нова нощна беседа.
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------