Заглавието е последно
Като безсмислен гларус
гадая по върховете на вълните
вярната посока и бъдещето
на сънуваните хоризонти.
Пасажите сребристи на сафрида
чертаят криволици, но как да ги попитам
като изчезват още при вида
на силуета ми греховен?
Безпътицата днес пред мен
е най-релефната присъда,
с която се наказвам за мечтите пропилени...
Крило прехвърлил през рамото на вятъра –
към брега ще се завърна,
за да избягам от шепота лъжовен на сирените...
Очи да скрия в пясъка
веднъж за винаги забравил –
разголените бюстове, косите разпилени.
Като домашна, хищна птица –
възторжено да клъвна
покълналите стръкове на чувствата последни...
Аз...
Безсмислен гларус в безпътния безкрай на хоризонта...