Заглавието е последно

Заглавието е последно

Като безсмислен гларус
гадая по върховете на вълните
вярната посока и бъдещето
на сънуваните хоризонти.
Пасажите сребристи на сафрида
чертаят криволици, но как да ги попитам
като изчезват още при вида
на силуета ми греховен?

Безпътицата днес пред мен
е най-релефната присъда,
с която се наказвам за мечтите пропилени...
Крило прехвърлил през рамото на вятъра –
към брега ще се завърна,
за да избягам от шепота лъжовен на сирените...

Очи да скрия в пясъка
веднъж за винаги забравил –
разголените бюстове, косите разпилени.
Като домашна, хищна птица –
възторжено да клъвна
покълналите стръкове на чувствата последни...
Аз...

Безсмислен гларус в безпътния безкрай на хоризонта...