Една тъга, която си отива...
Една тъга, която ми отива...
И от години във огнището и струйка дим
въпрос подир въпрос в очите ми извива.
Отричах, че светът е повторим.
Как би могъл – с тъга, която ми отива.
Додето я наметнах като шал любим.
Все още възел е, но не и примка върху шия.
А беше летен шал, и пясъчен, и на вълни.
На пръски и на пръсти –
тъгата си отива...