Една тъга, която си отива...

Една тъга, която си отива...

Една тъга, която ми отива...

И от години във огнището и струйка дим
въпрос подир въпрос в очите ми извива.
Отричах, че светът е повторим.
Как би могъл – с тъга, която ми отива.

Додето я наметнах като шал любим.
Все още възел е, но не и примка върху шия.
А беше летен шал, и пясъчен, и на вълни.
На пръски и на пръсти –

тъгата си отива...