Недосетливост
Скарани са ни
копчетата и илиците,
а ние, като пияни произведения
на трезвени творци,
хукваме срещу вятъра,
замервайки се с топки
от ланшния сняг.
Нито лоши болежки
са хванали подметките ни,
нито ни е кабатлия земната кора,
ама ние не сме достатъчно тежки
да притиснем следата
под нашите стъпки.
Има ли слънчева светлина?
Няма ли слънчева светлина
отвъд мястото
до което стига умът ни,
отвъд гробницата от
дъбови и букови пънове
върху които раздаваме
приказки за задушница.
Пътуват спътници
в безпътието,
до последната гара,
където се сърба попара
от една и съща паница.
--------------
Превод Наталия Недялкова
--------------